Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Как е? — започна той.

Катлин направи неопределен жест с цигара в ръка.

— Излязох да глътна малко въздух. Мразя да пуша на климатик.

— И аз съм така. Крис няма ли го?

— Отиде към „Детелината“. Една кръчма.

— Знам я.

— Голяма дупка, а?

— И на мен така ми се стори. Може ли да поседна при теб? — кимна той към стъпалата на верандата.

Жената повдигна равнодушно рамене, но в очите й проблеснаха любопитни пламъчета. Бишоп изкачи бавно стъпалата и се настани на парапета срещу нея. Сега вече я огледа хубаво. Задържа погледа си достатъчно дълго, за да няма грешка. Катлин присви устни, сякаш казваше: „Голяма работа!“ Дишането й обаче леко се учести и тя като че ли застана нащрек.

Известно време пушиха мълчаливо. От нечий отворен прозорец се разнесе телефонен звън.

— Крис разправя, че вече те е проверил — наруши мълчанието Катлин. — Готов си за работа.

— Ама и той прави едни проверки — отвърна Бишоп.

— Да бе, каза ми. Не му се връзвай. Станал е голям глупак.

Бишоп повдигна изненадано вежди.

— Нали ти е мъж?

— Любов, какво да ти кажа. — Тя изтръска цигарата си с досада. — Мисли си, че като кара новобранците да се подмокрят, и вече е голяма работа. Измъква ги в последния момент. Колко му повтарям — един ден ще си счупиш главата.

— Честно да ти кажа, пет пари не давам за него — подхвърли Бишоп. — Стига този ден да не съм в самолета му.

— Така е — засмя се кисело Катлин. — Виж — кимна тя към тъмната улица, — не ме разбирай погрешно. Крис си го бива. Страшен пилот е. От дете се занимава със самолети. Като войник е карал хеликоптери, въобще пълна програма. Може да вдигне чесната и от пет метра над земята. Днес през цялото време е държал положението под контрол. Просто обича да плаши хората, това е.

— Да, да.

Катлин се изправи. Хвърли фаса си на верандата и го смачка с върха на обувката. Погледна Бишоп.

— Ще ми направиш ли услуга? Не казвай на Рей за днес. Това е третата работа на Крис за две години. Ако и тук не стане… Божичко, направо не знам.

— Така ли? — учуди се Бишоп. — Аз пък чух, че Крис е златен. Мислех си, че Рей никога няма да го уволни.

— Гледай ти! И къде го чу това?

— Така разправят хората. Говори се, че работи с партньора на Рей. Как му беше името? Хиршорн.

Катлин хвърли уморен поглед към улицата. Явно можеше да говори дълго по въпроса. Но не каза нищо.

— Крис винаги се е мислел за голяма работа. И както се надува, на следващия ден е безработен. — Тя изпуфтя уморено. — Виж, имам предвид, че е млад, тъп и ужасно самоуверен. Иначе не е лошо момче. Пред последните години доста му се насъбра. Откакто го изритаха от армията, просто… това направо го съсипа. После се хвана да пилотира товарни самолети, но и там не се получи. В крайна сметка не сме в Ел Ей или Фриско, където има хиляди възможности за работа. Страхувам се, че ако и тук се издъни…

— Ясно. — Бишоп хвърли цигарата си, стъпка я и също се изправи. — Не се тревожи, гроб съм.

Престори се, че гледа луната, и се примъкна към Катлин. В следващия миг бе лице в лице с нея. Тя го погледна и осъзна колко близко е всъщност. Стоеше небрежно, пъхнал ръка в джоба на дънките си.

Катлин го погледна в очите и той задържа погледай.

— Но ще ти кажа нещо — не се сдържа Бишоп. — Ако жена като теб ме чакаше у дома, щях да внимавам доста повече, докато летя.

Още докато изричаше думите, Бишоп вдигна пръст и го прокара по бузата й. Катлин стоеше като омагьосана и не откъсваше поглед от очите му.

— Не прави така — помоли го тихо.

Той продължи да гали бузата й с пръст от скулата до брадичката. Най-сетне тя събра сили да каже отново:

— Недей, Франк. Сериозно говоря.

Бишоп свали ръка. Катлин успя да откъсне очи от него и се зае да изучава дъските по верандата.

— Само това ми трябва — промърмори с въздишка.

Бишоп се канеше да й отговори. Да й каже, че наистина й трябва, че така, както я гледа, в него не остава и капчица съмнение, че й трябва точно това, и то спешно. Във всеки случай нещо със сигурност й трябва. Но преди да отвори уста, забеляза, че погледът на Катлин се втренчва в нещо зад гърба му. Тогава чу и ръмженето на двигателя. Обърна се и видя, че пикапът на Крис се приближава. Начинът, по който се движеше колата, му даде да разбере, че Крис е пиян.

Въпреки това Бишоп не побърза да си тръгне. Дръпна се от Катлин, но го направи по възможно най-ленивия начин. Двамата изчакаха колата да се приближи и да паркира пред къщата.

— Какво става тука, бе? Какво е това? Какво виждат очите ми? — извика Крис още преди да е излязъл от колата. Изхлузи се от седалката и се заклатушка към тях. Нямаше съмнение, че е пиян, при това порядъчно. — Излизам за час-два и к’во да видя?… — Той заблъска бързо юмрук в дланта на другата си ръка, за да имитира чукане. — А? Вас питам? Това ли трябва да намирам в къщата си?