Андрю Клаван - Пътят на динамита

— По дяволите, Крис — ядоса се Катлин и се извърна отвратена, засрамена от мъжа си.

Крис изкачи несигурно няколкото стъпала на верандата и застана помежду им. Надвеси си над Бишоп.

— Не си губиш времето, приятелче.

Бишоп му отговори с нагло хлапашко изражение и с весел поглед — не даваше пет пари за нищо.

— Просто се опитвам да се държа приятелски. По съседски.

— По съседски значи! — изграчи Крис и се обърна бавно към жена си. — Виж с какъв свестен съсед се обзаведохме. Мамка му, та то се вижда от километри. А ти, Катлин? И ти ли си добра съседка?

— Майната ти, Крис! Що не вземеш да си затвориш устата.

Все още стоеше с гръб към него. Той посегна грубо, хвана брадичката й и я стисна силно с мускулестата си ръка. Задържа я и извърна към себе си. Пръстите му насиниха бузата, която допреди малко Бишоп бе галил.

— Попитах те нещо — не мирясваше Крис. — Добра съседка ли си или не?

— Разкарай се от мен! — извика Катлин и се опита да се освободи от хватката. Той обаче бе по-силен. — По дяволите — изруга отново жената и заби нокти в ръката на Крис.

— Ооох… — изстена той и я пусна.

Това обаче не го задоволи и я перна зад ухото. Главата на Катлин се извърна от удара и тя остана така, за да скрие сълзите си.

— По дяволите, Крис — бе всичко, което успя да каже.

Крис се ухили. Сълзите й му донесоха удовлетворение.

Той изсумтя и насочи вниманието си към Бишоп.

Бишоп не бе помръднал. Стоеше малко встрани на верандата, мушнал палци зад катарамата на колана си.

— Ти имаш ли да кажеш още нещо? — озъби му се Крис с крива усмивка.

Последва продължително мълчание. Бишоп го наблюдаваше с безцветните си очи и наглата си физиономия. Не отговори. Крис направи крачка към него. Все още вонеше на бира.

— Зададох ти въпрос, глухар. Имаш ли да кажеш още нещо?

Бишоп поклати неохотно глава. Не.

— А случайно в главата ти да се въртят някакви мисли? — попита Крис и направи нова крачка напред.

Нощната жега надвисна тежко над главите им. Някъде от съседните къщи се разнесе звук на затръшнат пластмасов капак на кофа за смет. Затвори се врата.

— Ами мисля си — каза приятелски Бишоп, — че засега по-добре да продължиш да биеш жени.

Катлин се озова помежду им почти мигновено. Сълзите й проблясваха на лампата на верандата.

— Крис, недей, моля те. Става ли? Не го прави, по дяволите. Нищо не се е случило. Просто си бъбрехме. Заклевам се. — Тя опря двете си ръце на гърдите му. — Моля те! Хайде, недей. Кълна се в Бог. Моля те!

Крис и Бишоп се гледаха над главата й. Алкохолът вземаше своето от по-едрия мъж и очите му почти се затваряха. Премигваше мъчително, клатушкаше се заплашително и една успяваше да запази равновесие. Устните му се разтеглиха в тъпа усмивка.

— Имаш късмет, че… извади късмет… ако Катлин не беше… — изломоти той.

Олюля се към жена си, а тя побърза да го прегърне през рамото.

— Хайде — подкани го Катлин. — Хайде да се прибираме.

Подкара го към вратата на къщата, но след крачка извърна глава и кимна красноречиво към Бишоп — „какво чакаш, тръгвай си“. Той си тръгна с безгрижна стъпка и с още по-безгрижна усмивка.

— По съседски… те чука, а? — настигна го гласът на Крис.

Не се обърна. След секунда вратата се затръшна зад тях.

Някъде излая куче. Цикадите все така жужаха в дърветата.

Вайс стоеше пред прага на малката бяла къща, пъхнал ръце в джобовете на измачкания си панталон, разкопчал измачканото си сако. Денят бе мрачен, а вятърът откъм Тихия океан развяваше тънката вратовръзка, украсила бялата му риза. Погледна отражението си в остъклената врата и със задоволство установи, че все още прилича на ченге до мозъка на костите си.

В интерес на истината обаче, когато майката на Белезникавия отвори вратата и огледа едрия, грозноват мъжки екземпляр на прага си, възкликна:

— О, господи! Нека позная: вие сте поредният частен детектив.

— Госпожа Спендър? — попита Вайс.

— Влезте, влезте. Да свършваме по-бързо.

Бе кисела, изморена от живота възрастна дама. Мъничка, крехка, с изострени черти, като белезникавия си син. Сива коса обрамчваше набръчканото й посивяло лице. Воднистите й очи проследиха нещастно влизането на Вайс в къщата.

Вайс долови специфичната миризма още щом пристъпи прага. Непроветрено, старо и потискащо почтено жилище. По стените щеше да има щампи на цветя, по пода — износени килими, а по прозорците — задушаващи завеси. Сигурно бяха окачили и някоя лигава цветна репродукция на Исус. Мебелите навярно са пренесени от по-голямата къща, в която са живели със съпруга си, докато е бил на този свят. Установи всичко това още във фоайето, без дори да е надникнал в хола.