Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Четиридесет не е преклонна възраст — отвърна Вайс. — Все още може да стане изнасилвач, стига да реши.

— Мислиш ли? Не знам. В крайна сметка хората трудно се променят.

— Така е. Така е. Предполагам, че това е поуката от цялата история — въздъхна тежко Вайс.

Повъртях един молив в ръцете си, докато го гледах как се отдалечава.

Точно преди да отвори вратата на кабинета си, Вайс се изхили сухо и викна през рамо:

— Така завършва случаят с испанската девица.

После влезе и затръшна вратата зад гърба си.

Вайс имаше два порока. Уиски — хубаво, единично дестилирано малцово уиски. Вечер, след смрачаване, си наливаше дванадесетгодишен „Макалънс“. По-старите реколти му се струваха прекалено опушени. Пийваше си и пълнеше пак чашата, докато стане време за лягане. Случваше се да изпие половин бутилка, понякога и доста повече. Беше голям, здрав мъж и носеше на пиене. Не си спомням да съм го виждал пиян. От друга страна, не знам дали някога ще откаже пиенето или по-скоро дали иска да го откаже. Веднъж ми каза, че това е едно от нещата, които осмислят живота му.

Другият му порок бяха проститутките. Не мога да кажа откъде го знам, но го знам. Сексуалният му живот се състоеше от полови контакти с жени, пращани от агенция за компаньонки, собственост на дама на име Кейси. Наричам навика му „порок“ единствено от уважение към деликатността на читателите. (Вие сте с деликатна природа, нали?) Защото моите позакърнели морални схващания не намират нищо осъдително в поведението му. Вайс бе грозен. Липсваше му чар. У него нямаше и капка романтика. Чувал съм, че някога бил женен, но очевидно нещата хич не са потръгнали. И оттогава — нищо. Имам предвид нищо, което да крие дори и малка възможност да се превърне в истинско.

Проблемът му е, че прекалено боготвори жените. Странно е, като се замислиш. Имам предвид, че Вайс е човек, видял доста гадости у представителите и на двата пола, но въпреки това е успял да запази идеализирания образ на дамите в сърцето си. Представителките на женския пол му се струваха нежни, грижовни създания с чувствителни души — все черти, към които той сам се стремеше. В резултат на това се отнасяше към жените с прекалено внимание и уважение — перфектният кавалер от старата школа. Покровителстваше ги. Влюбваше се в тях само от разстояние — когато са безнадеждно обвързани с друг и няма никакъв шанс да му обърнат внимание. Жените от своя страна безпогрешно надушваха отчаяния му романтизъм, разбираха, че ги идеализира, че ги желае и безутешно се стреми към тях, че копнее да ги вземе в прегръдките си и да ги пази от всичко лошо на този свят, и така нататък, и така нататък. Това ги караше да виждат в него безполова бащинска фигура или по-скоро мил, но безнадеждно оглупял кретен, с когото не искат да имат нищо общо.

И така Вайс, който вероятно щеше да бъде безумно щастлив от факта да се ожени за най-обикновена домакиня, която върти къщата и гледа децата, остана самотен пленник на обърканите си представи. В същото време си беше здрав и прав мъж. Имаше нужда от жени. Не само за секс, но и за да чува звука на гласовете им, да гледа как слънчевите лъчи си играят с косите им, въобще за всичко, за което са ни необходими и на всички нас. В такива часове се обаждаше на момичетата на Кейси.

Чух, че им бил любимец. И защо не? Плаща, без да мърмори, дава добър бакшиш, не се скъпи с алкохола, поръчва дори храна. Изслушва внимателно всяка, която иска да сподели проблемите си с него, държи се нежно, внимателно. Освен това желанията му са прости и лесно изпълними. Не иска нищо повече от това да си поговорят, да чуе смеха им, да ги погледа как се движат, да ги помирише, да усети удоволствието от прегръдките им, от проникването в тях. Нормални неща.

Както и да е. Същата вечер, след посещението в дома на Белезникавия, Вайс се прибра, наля си уиски и звънна на Кейси.

— Ей, къде се изгуби? — зарадва му се Кейси. — Вече бях решила, че си открил истинската любов или нещо такова.

— Явно във вашия бизнес това е сериозен проблем.

— Не бе, просто се радвам да те чуя.

Кейси го харесваше или поне се преструваше, че е така. Във всеки случай ценеше добрите клиенти. Дотолкова, че сравнително редовно идваше лично и предоставяше на Вайс услугите си безплатно. Той обаче така и не разбра дали това е израз на обич или пък просто поредната промоция — „плати девет и десетата е безплатна!“

— Какво можем да направим за теб тази вечер, миличък? — попита тя.