Тогава телефонът иззвъня. Внезапният остър звук го стресна. Развали магията, макар и само за секунда, но Вайс я използва, за да скочи от стола.
Отиде до бюрото. Сграбчи слушалката с една ръка, а с другата издърпа чекмеджето. Извади пистолета дори още преди да проговори:
— Вайс — каза той.
— Здравейте, господин Вайс — обади се нисък и топъл женски глас от другата страна на линията. Чуваше го за пръв път.
Вайс се огледа объркано и завъртя пистолета колебливо на всички посоки. Тилът му още бе мокър от пот, но страхът се разсея толкова внезапно, колкото и дойде. Чувстваше се замаян, сякаш наистина е сънувал кошмар и току-що се е пробудил от него. Зачуди се дали пък не се е случило точно това. Може да се е унесъл в люлеещия се стол и да му се е присънила някаква гадост.
— Кой се обажда? — попита дрезгаво.
— Исках само да ви благодаря, господин Вайс — отвърна меко жената. Думите й прозвучаха някак неестествено, приказно, сякаш идваха от друго измерение, от друга реалност. — Може би някой ден ще ми се удаде случай да го направя лично.
Вайс поклати глава и се опита да подреди мислите си.
— Кой… Коя сте вие?
— Сега не мога да ви посетя. Разбирате ли? Прекалено опасно е. Вие също не може да дойдете. Разбирате ме. Нали?
— Не… не разбирам…
— Само ще го доведете със себе си. Така ще стане. Той ще ви следи непрекъснато. Всяка секунда. Ако ме откриете, ще дойде с вас и ще се добере до мен пръв.
Вайс вече дишаше тежко, учестено. Внезапно откри смисъла в думите.
— Може би ще успея да ви помогна — изстреля той. Гласът му бе нежен, почти умолителен. — Може би…
— Моля ви — каза жената. — Моля ви, послушайте ме. Не можете да дойдете. Не бива. Не ме търсете. Той ще ви проследи. Ще ме открие.
— Но…
— И внимавайте, моля ви. Бъдете много, много внимателен, господин Вайс.
Връзката прекъсна. Край. След миг се чу сигнал „свободно“. Вайс несигурно остави слушалката. Огледа се. „Сигурно съм задрямал“, помисли си отново. Така е станало. Заспал е и е сънувал лош сън. Стори му се дори, че продължава да сънува.
Посегна да прибере пистолета в чекмеджето, но се поколеба. Погледът му се стрелна към прозореца. Стисна пистолета. Прекоси стаята. Приближи се до прозореца и огледа улицата и мътната светлина на уличната лампа.
Вън нямаше никой. Нищо. Само сенки. Само мъгла.
Andrew Klavan
Dynamite Road, 2003
Издание:
Андрю Клаван. Пътят на динамита
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2006
Редактор: Олга Герова
Компютърна обработка: Иванка Нешева
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/35880
Последна корекция: 18 октомври 2015 в 10:38
Времето на Хобс е времето, през което двигателите на самолета работят. — Б.пр.
Игра на думи. На английски думата означава „камшик“. — Б.пр.
Звукоподражателно. На английски „защита на свидетели“ е „уитнес протекшън“ и първите букви от думите образуват звукоподражателния прякор „Уип“. Програмата за защита на свидетелите е програма на федералното правителство на САЩ, чрез която се осигурява нова самоличност на свидетели по криминални дела, с цел обезпечаване на безопасността им. — Б.пр.
Моята къща е и твоя къща (исп.). — Б.пр.
Система за прехващане и опознаване на цели. — Б.пр.
Система за правене на фотографии чрез използване на инфрачервени лъчи. — Б.пр.
Около сто и четиридесет километра в час. — Б.пр.
Популярна сред ирландската общност песен, която е нещо като неофициален химн на ирландците, живеещи извън Ирландия. — Б.пр.
Има се предвид по Фаренхайт, т.е. около тридесет и осем градуса. — Б.пр.
Около седемнадесет градуса. — Б.пр.