Андрю Клаван - Пътят на динамита

„Ще я намеря пръв“, помисли си той.

Протегна ръка и нежно погали компютърното изображение.

Когато на следващата сутрин се появих в агенцията, заварих Вайс на бюрото му. Все още гледаше компютъра. Но сега вече зачетен в имейл. Бишоп го бе изпратил от компютър в управлението на щатската магистрална полиция в Дрискол.

„Вайс. Радвам се, че новината за хеликоптера е пристигнала навреме. Наложи се да остана още малко в гората, за да не убият Катлин. Сега трябва да отговарям на полицейски въпроси заради труповете. Ще те видя след ден-два, Дж.Б.“

Докато четеше съобщението, устните на Вайс се разтегнаха в доволна усмивка. Бишоп бе рискувал да провали мисията, за да спаси момичето. Тази новина му достави неимоверно удоволствие, макар да не бе сигурен защо.

В интерес на истината, Бишоп не само спасил Катлин, но я извел от гората. Хората на Хиршорн охранявали известно време пистата и самолета, както им наредил Хиршорн. После обаче времето напреднало, те се отегчили и се върнали обратно в бивака при Алекс Уелман, който напрегнато чакал завръщането на шефа си. Бишоп и Катлин дебнели наблизо и се възползвали от възможността. Бишоп запалил самолета и излетели. Стигнали в Дрискол малко преди зазоряване.

По това време първите емисии новини вече предавали за нападението над затвора „Норт Уилдърнес“. И така, когато Бишоп се появил в авиобазата на щатската магистрална полиция в близост до летището, ченгетата били повече от любопитни да чуят разказа му. Бишоп открил динамитения път на топографската карта и отвел ченгетата до пистата. Арестували Уелман и другите хора на Хиршорн още преди изгрев-слънце.

Бишоп бе убил трима души в гората, а Катлин един. Това създало известни грижи на полицията, но не се задълбочили много. Задържали ги за разпити още два дни. Повечето от времето Бишоп и Катлин прекарали заедно, затворени в стаята, която той обитавал. Когато цялата история се разплела, станало ясно, че убийствата са извършени при самоотбрана. Казали им, че са свободни и няма да им предявят обвинения.

Бишоп се сбогувал с Катлин без излишни емоции, метнал се на мотора си и отпрашил към залеза.

Няколко седмици след събитията новинарите продължиха да се занимават с „Норт Уилдърнес“. В края на краищата се оказа, че при безредиците са загинали петима надзиратели и един затворник. Мъжът, наречен Бен Фрай, бе заподозрян в убийството на трима. Другите трима, включително затворникът, заключен в килията си, станали жертва на ракетите.

Още двама мъже се простиха с живота онази нощ — пилотът на хеликоптера и човекът в седалката на стрелеца до него. Минаха още ден-два, преди да ги идентифицират като Крис Уонамейкър и Бърнард Хиршорн.

След смъртта на Хиршорн и с течение на времето криминалното естество на бизнес организацията, ръководена от него, стана публично достояние. Оказа се, че феодалното му господство над Дрискол е само малка част от нея. Занимавал се бе активно с трафик на наркотици, оръжие и хора по цялото северозападно крайбрежие на Тихия океан. Организацията му бе изградена върху трупове — поне двадесет и пет, някои от които на доста могъщи престъпни босове, осмелили се да застанат на пътя на Хиршорн. Вайс остана убеден, че Сянката е извършил голяма част от убийствата и по този начин се е превърнал в единствения човек, който е в състояние да унищожи империята на Хиршорн, а и самия него. Знаел е къде са заровени труповете, така да се каже, и е използвал информацията си, за да убеди Хиршорн да му помогне.

Както и да е, въз основа на показанията на Алекс Уелман щатските и федералните власти успяха да разрушат голяма част от мрежата на Хиршорн, простряла се от Дрискол, та чак до канадската граница. Което, по ирония на съдбата, превърна Рей Грамблинг в герой — честният предприемач бе наел частни детективи, за да открие какво прави Хиршорн със самолетите му. Самите детективи отказаха да дават пространни изявления, така че пресата бързо загуби интерес към тях.

Уип Померой се самоуби. Вайс го предвиди с присъщата си прозорливост. Опита се да убеди управата на затвора да му назначат специален надзирател, който да го пази да не посегне на живота си. Пробва сам да говори с него. Директорът на „Норт Уилдърнес“ обаче бе бесен, че частният детектив е предупредил губернатора за нападението на хеликоптера през главата му. Това, че Вайс се оказа прав, още повече влоши нещата. Не го послуша за Померой и десетина дни след нападението доброволният затворник прегриза вените си и умря от загуба на кръв. „Напрежението просто му дойде в повече“, помисли си Вайс. Знаел е, бил е напълно убеден, че ако остане жив, убиецът рано или късно пак ще се появи в килията му.