Андрю Клаван - Пътят на динамита

Що се отнася до убиеца, мъжа, наречен Бен Фрай, той изчезна безследно. Хора, кучета и хеликоптери претърсваха околността на затвора в продължение на две седмици, но не откриха и следа от него. Снимката му се появи по вестници и телевизии, но никой не го бе виждал. След известно време властите лансираха версията, че затворникът със сигурност е мъртъв — или е умрял от глад в гората, или се е удавил в океана в опит да се спаси. Това, което пропуснаха да споменат, беше, че колкото повече се ровеха из документите, толкова по-ясно ставаше, че мъж, наречен Бен Фрай, никога не е съществувал. Самоличността, отпечатъците, дори и лицето му изглеждаха фалшифицирани. Нямаше значение. Версията за смъртта му скоро се превърна в официална. Голяма част от журналистите я възприеха.

С едно изключение. Джеф Блум — репортерът от „Кроникъл“, човекът, публикувал първата статия за Сянката след убийството на децата в Саут Бей. Джеф твърдеше, че според неназован източник, Бен Фрай и Сянката са един и същи човек, или поне така смятат хора, които са го познавали лично. Написа статия, пресъздаваща инцидента в затвора като част от извратена любовна история — опит на убиеца да се добере до жената, пленила чудовищното му сърце.

Издателите на „Кроникъл“ не му повярваха и за секунда. Статията си остана в чекмеджето на бюрото му.

И така, това явно е краят на всичко. Има обаче и още една случка, която си струва да разкажа. Нека читателите сами решат дали тя е част от това повествование.

Няколко седмици след инцидента в „Норт Уилдърнес“ в Сан Франциско се почувства ранно затопляне. В продължение на три дни температурите се покачиха до над сто градуса 9 9 Има се предвид по Фаренхайт, т.е. около тридесет и осем градуса. — Б.пр. . Мъжете вървяха прегърбени до работа, сякаш понесли огромен товар на плещите си. Жените тръгнаха безсрамно разголени, а кожата им блестеше от пот.

И тогава, една нощ, когато жегата ни бе затиснала като скала, когато си мислехме, че никога повече няма да се отървем от нея, дойде благословената мъгла. Затъркаля се на кълбета и завладя улица след улица като божествена кавалерия, която разпръсква райски хлад с безшумните си копита. Погълна улични лампи и сгради, а температурата падна с тридесет 10 10 Около седемнадесет градуса. — Б.пр. градуса ей така, от само себе си.

— Слава богу — въздъхна проститутката в апартамента на Вайс. Изправи се пред отворения прозорец само по сутиен и бикини. Позволи на хладния ветрец да я помилва. Дръпна назад косите на червената си перука, за да изложи врата си на благодатната хладина. — Слава богу.

Вайс седеше в люлеещия се стол до прозореца и прикрепяше чаша уиски на облегалката му. Усмихна се бегло на момичето. Много бегло. Искаше му се вече да си тръгва.

Но когато проститутката наистина си тръгна, го налегна меланхолия, което често му се случваше след подобни преживявания. Вдигна бутилката „Макалън“ от пода и допълни чашата си. Поредната проститутка с поредната перука. Чувстваше се някак принизен и омърсен.

Продължи да седи на стола и да пие. Остави бутилката на пода. Мъглата се стелеше покрай прозорците. Хората по улицата приличаха на призраци. Колите отминаваха с размазани светлини. Поднесе чашата към устните си.

Ръката му замръзна във въздуха. По тялото му премина силна тръпка. Изневиделица по врата му изби студена пот. Стана му студено, сякаш го е втресло.

Но не беше треска. Бе нещо друго, странно. Страх. Вайс се страхуваше без причина. Влажният, мокър страх сякаш заглозга костите, разпростря се по цялото тяло, изпи силите му. Нещо, нещо в периферията на зрението му, доведе усещането за смърт в стаята. Вайс бавно и някак неохотно отмести поглед, сякаш се страхуваше от гледката.

На отсрещния ъгъл на улицата, под мъждивата светлина на лампата успя да различи неясните очертания на мъжка фигура. Носеше тъмен шлифер и стоеше неподвижен като статуя. Гледаше към прозореца му. Към него.

Въздухът заседна в гърлото му. Втренчи се в сянката, неспособен да извърне очи. Устата му пресъхна. Бавно прокара език по устните си и преглътна. Усети вкус на пепел. Опита се да подпре чашата на облегалката на стола, но тя се изплъзна от пръстите му. Падна на килима с глух звук и остатъците от уискито се разляха в петно с формата на пламък.

Мъжът в мъглата го гледаше упорито и не сваляше очи от него. Вайс на свой ред също не извърна глава и продължи да гледа като хипнотизиран. Помисли си за пистолета в чекмеджето, останал там още от работата му в полицията. Нямаше сили да стане, да направи трите крачки до бюрото и да го вземе. Беше като в кошмар — мозъкът ти крещи да бягаш, но мускулите ти са се превърнали в кашкавал и не си в състояние да мръднеш. Не можеше да си обясни какво се случва. Продължи да седи, втренчил поглед в неясния силует отсреща, а вълните страх го заливаха една след друга, напрежението в гърдите му се покачваше и покачваше, докато стана нетърпимо и тогава…