Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Да бе, да — съгласи се Бишоп. — Горкичкият Крис. Сега, като казваш, и аз съм чувал, че върши някаква работа за Хиршорн…

— Нищо не съм казал.

— Така ли? Сигурно съм го чул от другаде.

— Сигурно.

Бишоп дръпна от цигарата. Изчака.

— И къде това? — обади се горилата.

— Какво къде?

— Къде мислиш си го чул?

— Ооо — направи гримаса Бишоп. — Да пукна, ако знам. Вероятно някой от пилотите в „Детелината“ го е изтърсил. Такъв си е Крис. Пийне малко и започва да плямпа. Така тръгват слуховете.

— Дааа — провлачи горилата. — Такъв си е Крис. И какво друго разправя?

— А, нищо особено. Не че съм го чувал. Дрънка си разни работи. Нали знаеш. Печели се някакви сделки с Хиршорн, скоро щели да падат кинти. От тоя сорт.

— Да, да — отвърна горилата.

— Да не би да мислиш, че затова му се кара? Заради плямпането?

Горилата не отговори. Бишоп реши да не прекалява.

— Е… благодаря за огънчето — завърши той.

Горилата кимна. Бишоп се насочи обратно към мотора си.

Преди да го възседне, хвърли поглед през рамо и забеляза, че Хиршорн най-сетне е приключил с конското. Дребното, елегантно човече крачеше обратно през паркинга към колата си. Крис се мотаеше около хангара с провиснали рамене, досущ като пребито псе.

Бишоп стисна ръкохватките на мотора и преметна крак през седлото. Изгледа как горилата отваря задната врата на мерцедеса в очакване на шефа.

Когато Хиршорн наближи колата, Бишоп извика:

— Ей, господин Хиршорн.

Мъжът спря и го погледна. Единият му крак вече бе в колата.

— Ако ви трябва пилот, който не хаби алкохола и умее да си държи устата затворена, името ми е Франк Кенеди — препоръча се Бишоп.

Хиршорн показа бляскавата си усмивка, която изпъкваше още по-ярко на фона на загорялото му лице. Присвитите му очи пронизваха хората като рентгенов апарат.

— Благодаря — отвърна той. — С Крис се знаем отдавна.

Бишоп кимна. Хиршорн се прибра в колата. Горилата затвори вратата след него и се настани зад волана.

Бишоп насочи вниманието си към мотора. Пъхна ключа и тъкмо се канеше да го завърти и да ритне стартера, когато чу бръмченето от отварянето на прозореца на мерцедеса зад гърба си.

— Ей, Кенеди.

Обърна се. Мъжът със сивите мустаци го гледаше през полуотворения прозорец на колата.

— На какво си летял? — попита той.

— На всичко, което лети — отвърна Бишоп. — Реактивни, витлови. В казармата съм карал и хеликоптери.

Хиршорн отново го озари с усмивка.

— Приятен ден тогава — пожела му той.

Бишоп се извърна върху седлото на мотора и изгледа отдалечаващия се сребрист мерцедес.

Стигна у дома в късна доба. На тротоара три хлапета се караха за някакъв скейтборд.

Появяването му ги прекъсна и те се зазяпаха как големият мотоциклет паркира в алеята до къщата. Докато заключи мотора, хлапетата вече ги нямаше — едното вдигаше прахоляк със скейтборда по улицата, а другите две го гонеха.

Бишоп ги изгледа разсеяно и тръгна към входната врата. Умът му още се занимаваше с Хиршорн.

Отключи и влезе. Дневната тънеше в мрак. Беше задушно, горещо. Ръката му посегна към ключа на лампата, но застина. Дори и в мрака можеше да усети цигарения дим.

Бишоп огледа внимателно сенките и я забеляза. Беше се облегнала на перваза. Светлината отвън му позволи да различи очертанията й.

— Недей да светваш — каза тя.

Той отпусна ръка.

— Добре.

— Кажи сега — продължи Катлин — кой си ти, по дяволите?

Сърцето му заби ускорено. Добре, че не светна лампата.

— Какво искаш да кажеш?

Пламъчето на цигарата й освети пътя от бедрото до устата на Катлин.

— Искам да кажа, че идваш тук и направо… ми налиташ. Ей така, изневиделица. Кога дойде? Има ли седмица? Това имам предвид, по дяволите. Кой си ти? Какво си мислиш, че вършиш?

Мислите на Бишоп препускаха. Опита се да подбере думите си. Дали му се слага? Или пък просто си говори. Не можа да прецени.

— Усетих, че имаме нещо общо — каза Бишоп. — Това е. Реших, че и ти си го усетила. Ако съм направил нещо…

— Разбира се, че си направил нещо, мамка му! — изруга Катлин. — Не разбра ли, че съм омъжена?

Бишоп се успокои. Подсмихна се, макар усмивката му да остана скрита в мрака. Значи просто си говори. Както винаги. Искаше да говори. Всички жени имат нужда да говорят, преди да ти се хвърлят на врата. И тази щеше да го направи. Със сигурност. После пак щяха да си поговорят.

— Разбрах. Разбрах, че си омъжена. — Той прекоси стаята и се приближи към нея. — Но него го няма тази вечер, нали? Има полет.