Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Мамка му, Бишоп — изруга на глас Вайс.

Колкото и да му се искаше да предпази клиента си, да разшири дейността на агенцията и да я направи по-печеливша, Вайс не можеше да не погледне на нещата и от страната на Катлин. Такъв си беше. Винаги постъпваше по един и същ начин. Ясно си представяше как жената ще успокои „угризенията на съвестта си и т.н.“, като си представи, че приключението й с Бишоп не е просто двуседмична свалка, а страстна връзка, дори възвишена любов. И после ще нарисува Бишоп в съзнанието си като точно копие на идеалния мъж, за да поддържа заблудата. Ще знае, че е лъжа, но ще продължи да го прави, за да се примири с начина, по който я използва. Ще си казва: „О, той наистина ме обича.“ Ще гледа безразличието в студените му змийски очи, което той дори не се опитва да прикрие, и ще си мисли: „Не, той наистина ме обича, знам го. Просто си е такъв.“ И вместо да се изправи очи в очи с това, в което се е превърнала — лъжкиня, пионка, предателка, — ще се убеждава, че прави всичко възможно, за да победи обстоятелствата, да избяга с Бишоп, да бъде с него занапред, там някъде в бъдещето, където няма да има самота и унизително домашно насилие.

Поне така си я представяше Вайс. И преди бе виждал жени, които се държат с Бишоп по същия начин, и знаеше какво става, когато пердето на заблудата падне от очите им. Бишоп не даваше и пет пари какво ще се случи с нея или с която и да е жена, но Вайс… Вайс щеше да се нагърби с вината за „угризенията на съвестта, чувствата към мъжа й и т.н.“, защото отчасти носеше отговорност за това. Той бе шефът, той изпрати Бишоп там.

Със сигурност обаче нямаше да го изтегли. Можеше да го направи. Вероятно дори трябваше, заради доброто на Катлин. Но Катлин не му беше клиент. Негов клиент е Рей Грамблинг. Именно Рей, притежателят на половината от „Норт кънтри авиейшън“, нае агенция „Вайс“, за да разбере какво точно върши съсобственикът му Хиршорн с пилотите и самолетите им. Рей ще се изправи пред инспекторите от Федералната авиационна администрация. Той ще отговаря за подправените летателни документи и измислените времена на полетите. Той може да остане без работа. Или да гние в затвора. А може би дори в гроба, в случай че Хиршорн цени мълчанието му. Погледнато още по-егоистично, Рей ще разправя колко добре работи агенция „Вайс“, ако успеят да го измъкнат от кашата.

— Уфффф — изпухтя Вайс и разтри корема си с ръка.

Фордът слезе от моста и се насочи на север към сенките на възвишенията.

— Господин Уилям Ридър?

— Да?

— Имали сте син — каза Вайс. — Хари Ридър.

— Е?… — отвърна възрастният мъж. — Какво за него?

Стояха край порутена плевня, издигната до занемарена къща близо до магистралата. Зад плевнята се ширеше поле в незавидно състояние. Вайс нямаше идея от коя страна се държи мотиката, но според него тази земя раждаше главно прах и пепел. Трудно можеше да се види връзката между запуснатата ферма и разследването на Бишоп. Служителят на Вайс обаче искаше възможно най-пълна информация за имената, дочути от Катлин — Хари Ридър и Уип, а това определено бе фермата на семейство Ридър.

Старецът, Уилям Ридър, се подпираше на мотичка и разглеждаше изпитателно Вайс. Шумът откъм магистралата бе доста силен — фучаха коли, ръмжаха камиони.

— Частен детектив съм — обясни Вайс. — Името на сина ви изскочи във връзка с един случай, по който работим. Опитах се да издиря кой е и попаднах на некролога. Във вестника пише, че се е самоубил преди пет месеца.

— Самоубил! — излая старецът. — Накараха го да дръпне спусъка вместо тях, това е.

— Как така? Да не би да казвате, че са го убили.

— Почти. Та по какъв случай работите?

Старецът бе сбръчкан, с груба кафеникава кожа като черупка на орех. Ризата и панталоните му се ветрееха около клечавото тяло. Лицето му стана подозрително, но имаше очи на жертва, застинала в очакване на най-лошото. Вайс реши, че е човек, свикнал да го мачкат. Смачка го и той.

— Клиентът ни иска да проверим една фирма за озеленяване, която възнамерява да наеме — отвърна Вайс. — Синът ви явно е работил за тях и те ни го дадоха като човек, който може да ги препоръча. Съжалявам, че бъркам с пръст в раната ви, но ако смъртта му е подозрителна, това може да се окаже важно за случая.

Звучеше малко скалъпено, но старецът надали получаваше особено смислени обяснения за това, което му се случва. Оказа се достатъчно.

— Казвах му аз — въздъхна Ридър. — Казвах му, че наоколо има предостатъчно работа — махна той към мъртвите, прашни ниви наоколо. — Но не! Трябваше да замине. Да отиде в града. — Старецът направи кисела гримаса. Шумът откъм магистралата продължи да ги залива, обгръщаше ги отвсякъде, стържеше в ушите им. — Със сигурност се е забъркал в нещо там.