Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Ха, добро кварталче. Май сме си сбъркали професията.

— Без майтап — разсмя се звънливо Сиси.

— Помня, че веднъж федералните го закопчаха. За подправяне, нали?

— Да, спипаха го с фалшиви банкноти. Затвориха го за година.

— Добре — каза Вайс. — Та значи, нашият млад приятел Хари Ридър е градинар на Монкриф. Е, и?…

Тесните раменца на Сиси се надигнаха и спуснаха под жилетката.

— И нищо. Нищо не успях да открия за Ридър. Явно никой не го е забелязвал, а тези, които имат спомен за него, казват само, че винаги е изглеждал спретнат. Единственото място, където се среща името му, е в смъртния акт, а там пише, че е бил в къщата при смъртта на Монкриф.

— Монкриф е умрял у дома си?

— Да, от заболяване на черния дроб.

— СПИН?

— Не мисля. Дори и да е било СПИН, не са го отразили в смъртния акт.

Вайс се залюля на стола и известно време предъвква информацията.

— Кой друг е бил в къщата по време на смъртта?

— Адвокатът му, Питър Крауч.

— Ами аз го знам Крауч. Старомоден слагач на всякакви отрепки. Чух, че преди известно време пуснал кепенците и отишъл да си гледа пенсионерския живот в някаква вила.

— Да, опитах се да го издиря. Никой не го е чувал от месеци. Пък и май на никого не му пука за него.

— Такъв си е Крауч — съгласи се Вайс. — Няма си никого. Добре. Значи Монкриф е умрял в леглото си в компанията на адвокат и градинар. Имало ли е други? Случайно някой на име Уип?

— Не, никакъв Уип. Само още една жена, която лекарят е описал в смъртния акт като „гледачка, живееща в къщата“.

— Нещо като медицинска сестра ли?

— Не, не е била професионална болногледачка. Поне никой не знае за подобно нещо.

— А има ли си име?

— Джули Уайънт. Което на практика е всичко, известно за нея.

Вайс си спомни един от надписите в бараката за инструменти, където Хари Ридър бе срещнал смъртта си: „Джули Ангела“.

— Джули Уайънт — повтори гласно той. — И къде е сега тази Джули?

— Ами там е работата — отвърна Сиси Труит. — И нея я няма.

Вайс повдигна голямата си длан.

— Няма ли я? Искаш да кажеш…

— Искам да кажа, че я няма. Мъртва е — додаде меко Сиси. — Изглежда се е самоубила. Преди около три месеца открили колата й изоставена на паркинга „Виста пойнт“. Ченгетата сметнали, че е оставила колата и се е хвърлила от моста. Никой не я е виждал оттогава.

Вайс седеше самичък и се люлееше в стола си. Зяпаше отнесено небето през големите сводести прозорци на кабинета си. Сянката.

Премисли отново всичко. Опита да подреди фактите в главата си. Засега положението бе следното:

Бърни Хиршорн, кръвожаден престъпен бос, завладял почти изцяло градчето Дрискол, плаща на един от пилотите си — Крис Уонамейкър — да прави тайнствени полети в пустошта и обратно. Жена му, Катлин, разтревожена, че мъжът й се е замесил в нещо, подслушва разговорите му с Хиршорн. Казва на Бишоп, че двамата планират някаква голяма операция, която трябва да се проведе скоро. Чула ги да споменават имената на Хари Ридър и Уип.

Добре. Хари Ридър работил като градинар за престъпник на име Монкриф. Присъствал на смъртта му. Сега и Хари е мъртъв. Пръснал мозъка си в барака за инструменти, попикан от страх. Друг свидетел на смъртта на Монкриф — дама на име Джули Уайънт — също се самоубива. Още един човек — адвокатът на Монкриф, Питър Крауч — липсва от лицето на земята, или най-малкото, се крие доста добре.

Въпросът, който се набиваше в очи — има ли някаква връзка между изчезването на всички тези хора и смъртта на Монкриф, или е просто съвпадение? Освен това — има ли връзка между Монкриф, Хиршорн, Уонамейкър и тайнствените полети в пустошта?

Вайс въздъхна тежко, озърна се с празен поглед и леко се заклати на стола. Сянката. Инстинктите му, по-точно инстинктът на ченге му подсказваше, че всичко се свързва в една и съща картина. Просто още не можеше да я види цялата. Нямаше ги всичките парченца от мозайката.

Което пък насочи мислите му към другото име — Уип. Това се казваше следа. Но какво по-точно се предполагаше да направи с нея?

Принципно, Вайс бе известен като един от най-добрите следотърсачи в града. Разправяха, че е един от най-добрите даже в областта. Притежаваше дарбата по някакъв начин да влиза в умовете на изчезналите хора, да напипва следите им единствено благодарение на инстинкта си. За около час Вайс успяваше да свърши работа, която отнема месец телефонни разговори на обикновените ченгета. Виждал съм го с очите си. Но дори и той, експертът в откриване на изчезнали хора, щеше доста да се поизпоти, докато издири човек, за когото знае само, че му викат Уип. От друга страна, ако връзка с Монкриф все пак има, то ченгетата все ще знаят нещо…