Андрю Клаван - Пътят на динамита

Но колко още ще издържи кулата? Мисълта го тревожеше. Тук времето бе толкова неопределено понятие, равнината на всеки час така безбрежна, та понякога се притесняваше, че кулата му просто ще се разпадне. И признаци не липсваха. Например преди спеше като мъртвец, а сега започна да сънува кошмари. Сънуваше лицето с жестоките му очи и присмехулните червени устни. Сънуваше огньове и се стряскаше в съня си от страх, че се е подпалил.

И макар че по време на претърсването на голо чертите на лицето му и попрегърбената фигура не показаха каквито и да е емоции, след като пазачите си свършиха работата, той въздъхна облекчено. Не откриха капсулата. Всичко щеше да мине точно по план. Както винаги.

Мъжът, наречен Бен Фрай, влезе спокойно в килията си в „Пеликан Бей“. Знаеше, че всичко е наред. Знаеше, че скоро отново ще е на свобода.

Надзирателите откараха мъжа на име Бен Фрай до килията и се подсмихнаха заговорнически един на друг, щом вратата зад гърба му се затвори. Чу ги как се кикотят, докато се отдалечават по коридора. Зачуди се какво ли означава това и се обърна да огледа съкилийника си. Сега вече му стана ясно. Съкилийникът му се хилеше насреща. Бе заел горното легло. Държеше списание с комикси в ръце, но цялото му внимание бе насочено към новодошлия. Имаше хищна усмивка.

Съкилийникът се казваше Рип. Извисяваше се на метър деветдесет и пет над земята и тежеше към сто и тридесет килограма, предимно мускули. Основното му занимание навън бе да пребива до смърт рокери от други банди с юмруци или с дръжка на крик. Но тук, дали поради липса на достатъчно рокери или на крикове, откри, че разполага с достатъчно време, за да се посвети и на други хобита. Едно от тях бе да си прави оръжия. През последните две седмици например Рип се занимаваше с изработката на смъртоносно острие, подобно на нож. Направи го от сгънато парче вестник, което редовно мажеше с изпражненията си. Чакаше екскрементите да засъхнат и точеше острието в бетонните стени. След това упражнението се повтаряше. За две седмици вестникът стана твърд като стомана и остър като бръснач. Рип го криеше в една ниша зад тоалетната чиния и чакаше удобен случай да го използва за друго от хобитата си — изнасилването. Рип бе своего рода търговец. Харесваше му да изнасилва и измъчва съкилийниците си, докато ги превърне в отрепки, в сексуални роби. След това вече имаше избор — или да колекционира робите, или да ги разменя с приятелчетата си срещу луксозни придобивки като цигари или пък допълнителна храна.

Рип огледа невзрачния бял затворник, когото току-що набутаха при него, и се ухили доволно. Нова придобивка в колекцията му от секс роби.

Всъщност в това имаше известна ирония, тъй като мъжът на име Бен Фрай погледна Рип и си каза, че вече е открил билета, с който ще се измъкне от „Пеликан Бей“.

Различните желания на съкилийниците предопределиха, че ще прекарат първата си нощ заедно будни. Мъжът, наречен Бен Фрай, лежеше на долното легло и се преструваше на заспал. Колкото и пъти да отвореше очи, виждаше надвесения отгоре Рип. Все още нахилен. Въртеше многозначително самоделното острие в ръце.

— Тая нощ, пич, ще има или лайна по кура ми, или кръв по чекията — изръмжа той. — Ти избираш.

Мъжът, наречен Бен Фрай, избра. Когато пазачите дотичаха до килията им, огромният Рип се търкаляше по пода, омацан както с лайна, така и с кръв.

След три седмици в карцера мъжът, наречен Бей Фрай, бе преместен от „Пеликан Бей“ в „Норт Уилдърнес“. Точно както планира.

Вече бе юни. Долу-горе по времето, когато Джон Бишоп пристигна в Дрискол с ръмжащия си мотор. Мъжът, наречен Бен Фрай, бе преместен в „Норт Уилдърнес“, където го затвориха сам в килия. Помещението бе два и половина на три метра. Имаше прозорец с изглед към двора, но той не се отваряше и бе разположен прекалено високо, за да може да гледа през него. Разполагаше още с бетонно легло и с мивка и тоалетна чиния от неръждаема стомана. Мивката и тоалетната се управляваха от компютър. Така например водата в тоалетната се пускаше автоматично три пъти дневно, за да не могат затворниците да изпразват казанчето, когато си искат, и шумът да заглушава думите им. Вратата също се управляваше компютърно. До нея имаше достъп единствено офицерът в контролния пункт. Беше изработена от преплетена тел, така че да не позволява хвърляне на предмети през нея. Трудно се виждаше какво става в коридора. Не можеше да си говориш със затворника от съседната килия, тъй като ехото изкривяваше звука прекалено много. Мъжът, наречен Бен Фрай, прекарваше двадесет и три часа от денонощието в килията. Рядко виждаше други човешки същества, нито говореше, с когото и да е.