Андрю Клаван - Пътят на динамита

Килиите бяха разположени в отделения. Всяко отделение се състоеше от два реда, един над друг, с по четири килии на всеки ред. Шест такива отделения се нареждаха в полукръг около контролен пункт, изработен от бронирано стъкло. Офицерът в контролния пункт виждаше ясно всички килии пред себе си. Той разполагаше с четири монитора, върху които се редуваха кадри от килиите. Имаше и пети монитор, на който се сменяха образи от охранителните камери в двора на отделенията. Мъжът, наречен Бен Фрай, знаеше всичко това, тъй като бе наизустил архитектурните планове и чертежите на затвора.

Позволяваха му един час разходка дневно в двора. Вратата на килията му се отваряше автоматично и той излизаше сам, наблюдаван единствено от дежурния офицер. В двора също нямаше никого, освен охранителните камери. Самият двор бе малко по-просторен от килията — четири на девет метра. Представляваше бетонна кутия, покрита с телена мрежа. Мъжът, наречен Бен Фрай, я обикаляше в продължение на час или пък правеше лицеви опори, понякога и подскоци, след което се прибираше. Три пъти седмично го пускаха да се изкъпе.

Но през по-голямата част от времето — двадесет и три часа в денонощието — седеше в килията. Оставаше му единствено това — килията и времето. Двадесет и три часа в денонощието мъжът, наречен Бен Фрай, лежеше на бетонното си легло. Лежеше и се изкачваше в кулата си, откъдето наблюдаваше полята на времето, без да го е грижа за нищо. Понякога, през безкрайните, тежки часове, кулата му се струваше така истинска, та си мислеше, че полудява. И все пак я предпочиташе пред времето, прекарано долу, в реалния свят, без да мисли, взрян единствено в безкрая пред него. Предпочиташе я пред пълзящия, червен, захилен кошмар на сънищата си.

Изкара така една седмица. После пазачите дойдоха в килията му. Сложиха му белезници, свалиха го на колене и оковаха глезените му. Грабнаха го под мишниците и го помъкнаха през коридора към контролния пункт.

Това беше важен момент. За около двадесет и пет секунди, докато се влачеше след надзирателите, успя да види два от мониторите в контролния пункт през бронираното стъкло. Забеляза, че се появява изображението на килия, и преброи наум. Изминаха десет секунди, преди картината да се смени. После пазачите продължиха да го влачат надолу по коридора.

Вкараха го в една стая. Вътре имаше метален стол, завинтен за пода. Столът бе обърнат към стена от бронирано стъкло. Надзирателите набутаха мъжа, наречен Бен Фрай, в стола. Завързаха оковите на краката му към халки на пода. Закопчаха белезниците му за ръкохватките. Застанаха зад гърба му.

От другата страна на бронираното стъкло се отвори врата. Иззад нея се появи мъж. Строен, със скъп костюм в антрацитносиво. Огледа стаята и сбърчи нос. Държеше ръцете си сплетени отпред, а лактите — плътно прилепени към тялото. Правеше впечатление на педантичен и досаден тип.

Стройният се настани на стол срещу мъжа на име Бен Фрай. Отвори уста и пискливият му носов глас се разнесе от микрофона. Беше една от онези неприятни машинки, които се активират от звук и се изключват между думите, така че придават на гласа механично звучене, сякаш говори робот.

— Как сте днес, господин Фрай? — попита посетителят.

Мъжът, наречен Бен Фрай, кимна. Погледът му остана тъп, а лицето безизразно.

— Чух, че сте тук — продължи костюмираният, — но исках сам да се уверя, преди да продължим с работата. Сега вече съм сигурен.

Мъжът, наречен Бен Фрай, отново кимна.

— Радвам се, че изглеждате толкова добре — додаде посетителят и добави: — Както и да е… — След което се изправи да си върви.

Надзирателите откопчаха от стола оковите и белезниците на мъжа, наречен Бен Фрай. Поведоха го обратно по коридора. На връщане той отново погледна мониторите в контролния пункт. Различи изображението на собствената си килия. Преди да тръгне, се погрижи да постави одеялото така, че да може да го разпознае. Когато изображението се появи, погледна часовника на стената.

Обратно в килията надзирателите свалиха белезниците и оковите и му наредиха да се съблече. Претърсиха го на голо, като не пропуснаха да опипат топките му и да надникнат в задника.

Отново остана сам с килията. С килията и времето. Със секундите, с минутите, с часовете. Смълчан, изолиран, наблюдаван.

Знаеше, че още известно време ще продължи така. Оскъдно разнообразие, мизерни развлечения. Без свобода, без нежност. Затворнически дни, затворнически нощи. Килията, времето, кулата.