Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Хммм — изсумтя Вайс. — Може и да е моят човек. И къде е сега?

Кетчъм се поколеба и поклати глава. Отново изруга. Сетне въздъхна.

— Това ти го казвам под секрет, разбра ли? Не си го чул от мен. Вече си забравил, че въобще някога си го чувал.

— Дадено.

— Явно, са му осигурили доста сериозна полицейска защита. Наистина сериозна.

— Полицейска защита ли? — попита Вайс и се размърда на стола си — И защо? Кой го пази?

— Не знам. Федералните. Това е един от онези случаи, когато всички си завират главата в пясъка. Ама много дълбоко. Мноооого дълбоко.

Вайс притихна, а колелцата в мозъка му се завъртяха ускорено.

— Това означава, че знае нещо, нали? Имам предвид Уип. Предлага нещо на федералните и… Ааа, сетих се — изпява клиентите си.

— Право в целта. Поне така чух. Ченгетата си държат езика зад зъбите, защото този тип явно има информация за всеки издирван престъпник в страната. Помниш ли убийствата при река Салмон преди около петнадесет години?

— Разбира се. Нали арестуваха убиеца едва миналия… Виж ти!

— Сещаш се. Померой им го поднесе на тепсия. Чувам, че следващия месец ще спипат и Джони Гардо.

— Джони Гардо? — подсвирна тихичко Вайс.

— Без майтап — отвърна Кетчъм.

— И какво прави, сервира им ги един по един ли?

— Именно — потвърди Кетчъм. — Бавничко, един по един. Федералните си мислят, че може да изкара така години.

— И каква е сделката? Какво получава? — попита Вайс. — Ще свалят обвиненията в съучастие ли?

— Не, не, не. Съучастието не му пречи. Напротив. Влюбен е в това обвинение. Любимото му обвинение. Няма нищо против да го държат при тях до второто пришествие. Само това му трябва — полицейска защита. Засилена полицейска защита. Ако изкопаят кладенец, е готов да продаде душата си, за да живее на дъното му.

Вайс се изхили.

— Наистина луда работа. Може да се скрие. Може да влезе в програмата за защита на свидетели.

— Не му е достатъчно. Иска да се зарови под земята. Иска да го държат в най-строго охранявания затвор, който съществува.

— Стига, бе. Будалкаш ме нещо — каза Вайс.

— Нали ти казах — пълна кукувица. Дупедавството побърква хората, казвам ти.

— Не, не, не — продължи да упорства Вайс. — Да влезе в затвора? И то при положение, че може да сключи сделка и да се измъкне оттам? Трябва наистина да го е страх от нещо. Или от някого. Някой сигурно го гони. Но кой, по дяволите, може да е? Годзила?

Вайс говореше спокойно, когато Кетчъм подхвърли:

— Мамка му. Знаех си, че ще се вържеш.

— Не съм се вързал.

— Върза се, Вайс.

— Глупости, въобще не съм се вързал.

— Върза се, само дето още не го знаеш.

Вайс изсумтя.

— И защо? Хайде казвай. От какво толкова го е страх Уип? От кого го е страх?

Кетчъм го погледна право в очите.

— Страх го е от Сянката — каза той.

Беше приятно да я обладава в летния мрак. Харесваше му да усеща големите й гърди в дланите си. Харесваше жадните й за целувки устни. Харесваше силните й пръсти, впити в раменете и гърба му. Повдигна се на ръце. Погледна надолу към корема и видя разтворените в очакване бедра. Беше доста влажна отвътре и това също му харесваше. Късите й сподавени стонове му доставяха удоволствие.

Накрая се вкопчиха един в друг, бездиханни. Отпусна се върху нея. Заслуша се в дишането й. Усещаше как тялото й се повдига и спуска под неговото. Минута след минута. Приятно усещане.

Най-сетне Бишоп се изтърколи встрани. Катлин се сгуши в прегръдката му. Пръстите й се заиграха с космите по гърдите му. Двамата потънаха в блаженство в мрака. Бръмченето на климатика заглушаваше всякакъв шум отвън. Стаята му се струваше като безлюден остров сред безбрежно море. По същия начин се чувстваше и когато караше самолет или летеше на мотора си с бясна скорост: беше му леко и безгрижно, далеч от напрежение и тревожни мисли. Бишоп долепи устни до меката коса на Катлин. Обичаше жени, които умеят да мълчат.

Минутите минаваха. Катлин се размърда.

— Ей — обади се тя, — искам да ти кажа нещо.

Бишоп пое дълбоко въздух през носа и бавно го изпусна през устата. Хайде, пак на работа.

— Кажи.

— Амиии… Не знам. Може и да си въобразявам или ставам параноична. — Тя приближи лице към неговото. Бишоп я целуна по челото. — Просто започвам малко да се плаша. Това е.

— Защо се плашиш? Заради Крис ли?

Устните му все още бяха на челото й. Усети кимването. Почувства топлия дъх от въздишката й.

— Мисля, че някой го следи — каза Катлин.