Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Помниш ли?… — започна Вайс.

— Мен ако питаш, трябва веднага да го изриташ — прекъсна го Кетчъм. — Мястото му е в пандиза. Мамка му, той щеше да е в пандиза, ако не беше спасил нещастния му задник.

— Помниш ли?…

— Нали се сещаш, че не е синът, който никога не си имал, Вайс? Не може да си развява задника и да си живее живота, да преживява приключенията, които ти никога не си имал, или да прави каквото, по дяволите, там си мисли, че прави.

Вайс отпи от кафето си. Остави спокойно чашата.

— Помниш ли Камерън Монкриф?

— Разбира се. Педалът се занимаваше с контрабанда. Не сваляше полото от гърба си.

— Знаеш ли, че е мъртъв?

— Знам, естествено. Това е единственото добро нещо, което може да се каже за него.

— Хубаво. Останалите две имена са свързани с този тип, та си мислех, че и този Уип може да е.

— Знаеш ли какъв му е проблемът на Бишоп — продължи Кетчъм, сякаш въобще не бе чул думите на Вайс. — Прилича ми на някакъв зомбясал ротвайлер. Сещаш ли се? Мисли си, че си му господар само защото си му спасил задника от „Пеликан Бей“. Но в крайна сметка ти си точно това. Ти си всичкият разсъдък, който му е останал. Ако му кажеш да ти донесе вестника, го носи, каквото и да му струва. Ако някой нещастник му се изпречи на пътя, просто ще му прегризе гърлото. Ако подуши някоя кучка, просто ще я покачи пътьом. „Донеси вестника“, само това му е в главата. „Вайс ми каза да донеса вестника.“ Казвам ти, човече, това копеле си е жив престъпник, помни ми думата. Само дето го държиш на каишка. Такива хора не можеш да ги научиш да различават доброто от злото. Не можеш да им вдъхнеш душа.

Вайс изчака. Пръстите му барабаняха по пластмасовата масичка. Кетчъм се вкисна.

— И каква е тази простотия, по която работи? — избухна най-сетне ченгето.

Вайс отново вдигна рамене.

— Да знаеш, че ако си се забъркал в нещо федерално, не мога да измъкна жалкия ти еврейски задник от лайната.

— Хайде стига, Кетч. Изплюй камъчето.

Изминаха няколко секунди, преди бившият му партньор да отговори. Първо измърмори няколко ругатни и недоумяващо поклати глава. После се огледа из сладкарницата сякаш търсеше на кого да се оплаче от нещастията, струпали се на бедната му глава. Последва многострадална въздишка, достойна за светец, тръгнал да спасява целия ни греховен свят. И най-сетне все пак се реши да проговори:

— Добре де. Исусе Христе!

Вайс подпря брадичката си с длан. Зачака.

— Има един тип на име Лени Померой — продължи Кетчъм. — Преди два месеца се призна за виновен по три обвинения за съучастие в убийство. Понякога му викат Уип. Уип Померой.

— Някаква връзка с Монкриф?

— А ти защо, по дяволите, си мислиш, че ти говоря за него? Виж сега, Померой е специалист по смяна на самоличността. Доста го бива. Направо си е жив талант. Разправят, че ако Уип ти направи нова самоличност, и родната ти майка не може да те познае. Ново име, ново лице, отпечатъци, социална осигуровка, работа, пълна програма. Оттам нататък, който и да се опитва да те издири, например старият ти приятел кварталният полицай, само си губи времето. Така е получил и прякора си — Уип. Съкратено от „защита на свидетели“ 3 3 Звукоподражателно. На английски „защита на свидетели“ е „уитнес протекшън“ и първите букви от думите образуват звукоподражателния прякор „Уип“. Програмата за защита на свидетелите е програма на федералното правителство на САЩ, чрез която се осигурява нова самоличност на свидетели по криминални дела, с цел обезпечаване на безопасността им. — Б.пр. . Той осигурява защита на свидетели за лошите. Щом веднъж се заеме с теб, можеш да спиш като бебе. Просто изчезваш от лицето на земята.

Вайс кимна.

— Каква е връзката с Монкриф?

— Точно там е работата. Померой е приятелката на Монкриф, домашният му педал. Любовник, помощник, момче за всичко.

— Заедно ли са живели?

— От време на време. Честичко е оставал при него. Монкриф е бил единственият му приятел, въобще единственото нещо, което е имал — семейство, приятел, каквото се сетиш.

— Присъствал ли е на смъртта на Монкриф?

— Не знам. Откъде, по дяволите, да знам? — сопна се Кетчъм. — Въпросът е, че дори да оставим настрана сексуалните му прегрешения срещу библейския закон и човешкия род, Померой си е странна птица, откъдето и да го погледнеш. Постоянно седи на сянка. Никога не контактува директно с клиентите си. Ако искаш да си купиш нова самоличност от него, трябва да говориш с приятелчето му Монкриф. Така успяхме да му лепнем обвинение за съучастие. Монкриф умря, и в мига, в който Уип започна да работи сам, влезе в капана. Луда работа.