Андрю Клаван - Пътят на динамита

Точно по план.

Белезникавия лежеше мъртъв на паважа в алеята. Дребничкото му тяло бе проснато по очи с дясната ръка, изпъната над главата, а лявата, сгъната неестествено до бедрото. Главата стоеше извърната на една страна, в профил — голямо ухо, силует на издължен нос, око. Окото гледаше уплашено, както и приживе — опулено, стъклено. Беше намушкан в корема и кръвта изтичаше около кръста му.

Вайс и инспектор Кетчъм от полицията в Сан Франциско стояха до краката му и го гледаха. Бяха застанали рамо до рамо, пъхнали ръце в джобовете.

— Добре — каза Кетчъм. — Значи викаш, че въображаем убиец е наръгал този смотаняк, за да отмъсти за измислено изнасилване на несъществуваща жена.

Вайс кимна.

— Аха.

— Но смотанякът наистина е мъртъв, нали?

Вайс неуверено наклони глава.

— Божичко — изсумтя Кетчъм.

Той бе дребничък, слабоват негър. Имаше дълбок, гъгнещ глас, пълен с напрежение. Физиономията му обикновено бе кисела, освен в случаите, когато ставаше сърдита. Доколкото мога да кажа, мразеше всичко и всички. Освен Вайс. Вайс харесваше. Поне така си мисля.

Кетчъм кимна към хората от съдебна медицина, застанали малко встрани. Санитарят коленичи и се зае да напъха тялото на Уоли Спендър в полиетиленов чувал. Вайс и Кетчъм се извърнаха и се отдалечиха. Кетчъм поклати отвратено глава.

— Белезникавото копеле дори не е преджобено — каза той.

— Е — отвърна Вайс, — въпреки това са го убили. Искам да кажа, и това е нещо. Така де, не е просто измишльотина, някой наистина му е светил маслото.

— Мерси, че ми каза — сопна се Кетчъм. Стигнаха до края на алеята. — Радвам се, че открихме визитката ти в джоба му. В противен случай нямаше да ти се обадя и щях да пропусна прекрасната възможност да ме светнеш по въпроса. „Някой му е светил маслото“. Как не се сетих сам!

Излязоха от сенчестата алея на обления в слънце булевард „Мишън“. Продължиха заедно — две фигури в измачкани костюми, пъхнали ръце в джобовете, — голям и малък човек. Минаха покрай редица витрини, затворени с дървени кепенци. Кепенците бяха облепени с плакати. Плакатите — разкъсани до неузнаваемост и нашарени с графити.

— И кой е свидетелят? — попита Вайс.

— Майтапиш ли се? Един от най-честните, най-наблюдателните, най-надеждните ненормалници, който се рови из кофите за смет, за да си изкара прехраната. Кълне се, че видял убиеца да бяга по алеята. Кълне се, че видял ножа в ръката му.

— А описание?

— Даде някакво. Бил латиноамериканец, със светла кожа, около двадесетгодишен. Носел черна риза.

— Това е нашият човек, няма грешка. Това е въображаемият брат на несъществуващото момиче. По-добро описание — здраве му кажи.

— Само дето е измислено.

— Е, ти пък искаш всичко да ти е наред.

Седяха в сладкарница на Седмо авеню. Пиеха кафе край голям прозорец с хубав изглед. Вайс погледна през витрината. По тротоара мина дребна женица, стара и прегърбена, помъкнала чанта с поне десет килограма покупки.

— Работя и по още един случай — каза Вайс.

— Ако е нещо истинско, не ме търси — промърмори Кетчъм. — Отсега нататък ще се занимавам само с измислени убийства.

— Бишоп е на север по работа.

— Браво. Всяка секунда, в която копелето не е наоколо, цял Фриско трябва да празнува.

Вайс пусна думите покрай ушите си.

— Клиентът ми притежава половината от бизнес, който нарича „база за стационарни мисии“. Всъщност е малка авиокомпания, която се занимава с чартърни полети, превозва товари и тъй нататък. Та клиентът ми смята, че съдружникът му използва самолетите за нещо нередно, но го е страх да иде при ченгетата, защото онзи ще му види сметката. Отишъл при местна агенция, но оттам решили, че работата изисква да се наеме пилот, и го препратили към мен.

— Страхотно — каза Кетчъм. — И какъв е планът на Бишоп? Да чука всички жени наред, докато някоя му каже нещо ли?

Вайс преглътна и това. Все пак не бе далеч от истината.

— Разполагам с имената на трима души, които може да са, а може и да не са замесени — продължи той. — Работата е там, че засега се оказват мъртви. Единият, Хари Ридър, градинар, се застрелял. Другата, загадъчна дама на име Джули Уайънт, се хвърлила от моста „Голдън Гейт“.

— Сигурно не е видяла надписа „Скачането забранено!“

— Третото име, с което разполагам, е Уип.

— Уип ли? — попита Кетчъм. — Уип чий?

Вайс безпомощно вдигна ръце.

Кетчъм завъртя очи.

— Ама ти си страшен! Всяко татуирано копеле, припарвало западно от Филаделфия, все някога е било наричано Уип 2 2 Игра на думи. На английски думата означава „камшик“. — Б.пр. . Това ли успя да направи Бишоп? Боже мой! Единственото нещо, което този негодник може да разследва, са фусти.