Андрю Клаван - Пътят на динамита

Катлин прошепна името му. Фалшивото.

— Франк.

Бишоп се задвижи ритмично.

Прегръщаха се в мрака — той, унесен в мисли, тя — завладяна от мечти.

След като Катлин си тръгна, Бишоп седна на ръба на бюрото, без да пали лампите.

Прозорецът беше притворен. Жегата отвън и хладната струя на климатика в стаята се редуваха да галят голото му тяло. Запали цигара. Димът се заизвива в мрака. Бишоп се опита да проследи с поглед как се стеле към съседната къща.

Дръпна отново от цигарата, но умът му бе другаде. „Странно“, помисли си. Стори му се странно, че Катлин се е влюбила в него. Интересно как хората всъщност не виждат човека срещу себе си. Както мъжете, така и жените. Измислят си някакъв образ и виждат само измисленото. А истинският човек остава някъде встрани. Ето Катлин твърди, че е влюбена в него, а дори не знае истинското му име, не знае абсолютно нищо.

Е, така или иначе, всичко е към края си. Скоро ще разбере какво точно е намислил Хиршорн. Ще открие онова, за което е тук, което Вайс го прати да намери. После ще си иде у дома и край.

И все пак. Странно. Тръсна цигарата си през прозореца. Загледа се в жълтата светлина от прозорците на Катлин през листата на дърветата. Надяваше се да си държи устата затворена за случилото се. Да не тръгне да разправя по улиците колко е влюбена. Макар че можеше да се очаква. Жените го правят. Може дори да каже на Крис с надеждата, че двамата е Бишоп ще се сбият заради нея. Може би в крайна сметка й се искаше Бишоп да е нейният ангел спасител.

Замисли се над това. Сети се за начина, по който Крис бе сграбчил Катлин онази вечер на верандата. Спомни си за отношението му към нея — сякаш е нищо. Мислите предизвикаха гореща вълна в гърдите му.

Цигарата свърши. Бишоп я изгаси в пепелника и се надигна от бюрото. Отиде до гардероба. Чантата му лежеше там, скрита зад някакви кашони. В нея бе единствено компютърът. Бишоп го извади. Постави го на бюрото. Седна пред него.

Влезе в интернет, за да провери пощата си. Имаше съобщение от Вайс.

„Дж.Б. Разследването тук показва, че положението може да е доста опасно. Всички имена, които ми изпрати, са свързани с Камерън Монкриф — сводник и трафикант на наркотици, жени, оръжие и т.н. Вече покойник. Хари Ридър му е бил градинар. Той също е мъртъв. Самоубийство. «Домашната помощница» на Монкриф, Джули Уайънт, липсва. Предполагат самоубийство. Уип е бил любовник на Монкриф, а и нещо като момче за всичко. Освен другото се е занимавал с фалшифициране на документи за самоличност. Арестуван е за съучастие в убийство и в момента е под полицейска охрана. Това, което ме притеснява, е възможната връзка между всички тези хора и особено опасен наемен убиец, когото наричат Сянката. Ако и Хиршорн е свързан с него, ще трябва да пипаш внимателно. Говоря съвсем сериозно. Недей да се замесваш в операцията на Хиршорн, докато не събера още информация. Просто недей. Ако се приближиш прекалено много и Хиршорн стане подозрителен, може да се стигне до фатален край както за теб, така и за господин и госпожа Уонамейкър. Особено пък за госпожа Уонамейкър, тъй като е говорила с теб. Предупреждавам те много сериозно. Ако и Сянката е замесен, положението става напечено. Действай изключително предпазливо, докато не получиш нови нареждания. В.“

Бишоп прочете съобщението. Изсумтя. Усмихна се накриво. Протегна се и се прозя.

После изтри съобщението, изключи компютъра и го прибра обратно в сака. Скри сака в гардероба.

Легна си. Постави ръце зад тила и се втренчи в тавана. Замисли се за Крис и Катлин, за онази вечер на верандата, когато Крис я удари. Представи си как извиква Крис отвън, как го предизвиква и как хората на Хиршорн наблюдават сцената…

Картината в главата му го накара да се усмихне. Изгаряше от търпение да предприеме нещо и сърцето му биеше нетърпеливо в гърдите.

На следващия ден Вайс откри любовта на живота си.

— Ооо, стига Вайс, не се влюбвай в нея — каза му Кейси. — Прояви малко оригиналност.

Но вече бе късно. В мига, в който зърна снимката, бе изгубен.

Кейси, както си спомняте, бе мадам — жената, която снабдява Вайс с проститутки. Около четиридесетте. Сребристоруса коса. Приветливо лице, силно набраздено от слънцето и цигарите. Дребничка, стегната, постоянно облечена в прилепнали шорти и тениски, за да подчертае страхотния си задник и великолепните гърди. Винаги с топла усмивка за Вайс, която ужасно приличаше на истинска обич.