Андрю Клаван - Пътят на динамита

Без да го иска, дори без да го съзнава, очите му отново потърсиха снимката върху стъклената масичка. Езикът му пак пробяга по устните.

— О, боже! — възкликна Кейси. — Какво направих? Забрави думите ми, Вайс. Просто си приказваме. Сигурна съм, че се е метнала от моста. Няма как да е станало другояче. Недей сега да правиш ново разследване. Това съвсем ще те съкруши, повярвай ми.

Вайс взе снимката и внимателно я постави във вътрешния джоб на сакото си.

— Мога ли да взема и диска с видеоклипа? — попита.

— Както вече ти казах, само не се наранявай.

Вайс забърса диска от масата с мечешката си лапа. Прибра и него в джоба на сакото си. Изправи се. Кейси го гледаше от канапето. В погледа й личеше учудване, може би и мъничко ревност.

— Благодаря, Кейс.

— Живея единствено да ти служа, миличък. Знаеш го.

Той се усмихна и се запъти към вратата.

— Вайс.

Мъжът се спря с ръка на дръжката на вратата.

Обърна очи към нея.

— Миличък — каза Кейси с много нежност в гласа. — Хиляди момичета скачат от хиляди мостове. Така е устроен светът. Залагам цяло състояние, че вече я няма.

Тази нощ работих до късно. Мислех си, че съм останал последен в офиса. Но когато нарамих раницата и тръгнах да си ходя, видях, че вратата на Вайс е открехната и от процепа прониква слаба светлина. Отидох да проверя дали не си е тръгнал, като е забравил лампата да свети. Но не, там беше. Седеше почти на тъмно. Беше се отпуснал в големия си стол и леко се поклащаше напред-назад. Стискаше чаша с любимото си уиски. Беше пуснал компютъра и го гледаше вторачено. Не можех да видя какво има на екрана. Нямах представа какво гледа. Забелязах само, че отблясъците от монитора пробягват по лицето му, в полумрака и по килима. Оказа се, че струйката светлина, промъкнала се през открехната врата, идва точно от монитора.

Погледах го известно време, но по някаква причина нямах желание да казвам каквото и да е. Нещо в изражението му ми подсказа, че е по-добре да си тръгна тихомълком, да си ида вкъщи, да го оставя на спокойствие. В очите му имаше нещо тъжно, нещо отнесено. Но докато се опитвах да се измъкна, периферното му зрение явно долови движението. Той вдигна глава и ме видя. Махна ми да се приближа.

— Запали лампата — каза.

Запалих я. Вайс разтърка очи от силната светлина.

— Сядай.

Пуснах раницата на пода. Отпуснах се в едно от клиентските кресла, което беше най-близо до ъгъла на бюрото му. Все още не можех да видя монитора.

— Искаш ли нещо за пиене?

Той се наведе и се пресегна към едно от долните чекмеджета. Извади бутилка от предпочитаното си уиски — „Макалън“. Измъкна и още една чаша. Наля и за двама ни.

— Държиш уиски в бюрото си — отбелязах. — Също като частните детективи по книгите.

Вдигнахме чаши.

— Можеш да го напишеш в книгата си, когато ме описваш — каза той.

Отпихме. Вайс се пресегна и някак небрежно извърна монитора, така че да го виждам.

— Я виж, какво ще кажеш за това?

Отпих отново и се загледах. Беше видеоклипът от Кейси. Интернет реклама на агенция за компаньонки. Десетсекундно клипче, което се въртеше отново и отново.

— И какво точно да гледам? — попитах аз.

— Жената — отвърна Вайс, сякаш се разбираше от само себе си. — Какво мислиш за нея?

Опитваше се да прелъсти клиентите от екрана. Приведена леко напред, подканваше с пръст всички желаещи по най-баналния начин. Бяха я снимали от кръста нагоре, облечена в бяла дантела, с висока яка, което й придаваше едновременно целомъдрен и прелъстителен вид. От думите на Вайс реших, че трябва да забележа нещо определено в нея, така че опитах. Нямаше и капка съмнение, че е красива. Златисто червена коса, бяла като слонова кост кожа, дълбоки сини очи, които те разтапят. Освен това имаше интересно изражение. „Не се среща често“, помислих си. Липсваха подправената игривост, фалшивата чувственост, която човек може да види в подобни реклами. В изражението й имаше нещо неземно, сякаш бе от друг свят. Посланието й в никакъв случай не приличаше на покана за шведска тройка. По-скоро внушаваше чувството, че иска да полетите заедно към облаците и да идете в някаква приказна страна.

Трябва да кажа, че не си паднах особено по нея. Беше твърде ефирна и романтична за вкуса ми. Канех се да пусна някаква детински хаплива забележка по неин адрес, но преди да го сторя, се обърнах към Вайс и видях как гледа екрана. Забелязах копнежа, тъгата и желанието в погледа му. Така че преглътнах остроумието си.