Андрю Клаван - Пътят на динамита

Седяха в гостната й в президентския апартамент в „Хейтс“. В късния следобед слънцето свободно влизаше през едната остъклена стена, а през другата се разкриваше гледка чак до Алкатрас. Кейси се бе настанила на тапицираното с бяла кожа канапе — вдигната брадичка, кръстосани крака, прострени върху облегалката ръце. Тялото й бе извадено на показ от всички страни.

Вайс седеше на канапето от другата страна на стъклената масичка. Гледаше снимката. Изпиваше я с очи.

— О, за бога, Вайс, голяма си риба, да знаеш. Старомоден романтик.

Кейси имаше плътен, чувствен глас. За това също имаха принос цигарите. Не оставаше без цигара. Запали нова. Погледна отново втренчения в снимката Вайс и поклати глава.

Най-сетне той неохотно я остави на масичката пред себе си. Просто не можеше да откъсне очи от нея.

— Помислих си, че може да я познаваш — промърмори Вайс. — Тайнствено момиче, без минало, което се върти около Монкриф… Рекох си, че по едно или друго време е била в занаята.

— Не е от моите момичета — осведоми го Кейси. Докато говореше, димът бавно се процеждаше през устните й. — Работи известно време за една приятелка в заведение на Монкриф. От нея имам снимката, както и… — Кейси замълча в опит да повдигне градуса на напрежението. Пресегна се към ниска масичка зад канапето и взе оттам компактдиск. — … един клип! — Тя остави диска до снимката. — Само не се забравяй пред компютъра.

Вайс погледна диска. Езикът му пробяга по леко отворените устни. Преглътна. Кейси се разсмя звънливо.

Вайс се притесни и с усилие отмести поглед от масичката и го насочи към Кейси. Тя палаво дръпна от цигарата си.

— Еее, няма нужда се изчервяваш сега — каза Кейси. — Не си единственият. Очевидно момичето има качества. Карала е мъжете да се влюбват в нея. Особено по-възрастните. Изглеждала е така, все едно преди миг се е спуснала от небето с ангелски крила. Според приятелката ми, господа на средна възраст са се тълпели на рояци пред прозореца й и са скимтели като кучета. Носели й цветя, сваляли й звезди, въобще каквото пожелае. Което си е доста неприятно, ако питаш мен, особено ако се опитваш да правиш бизнес. — Тя се наведе над масичката и изви глава, сякаш в опит да погледне снимката откъм правилната страна. — Наистина има ангелско лице. И косата й е хубава.

Хубава беше. Доста хубава. Златисточервено. При това с естествен цвят, няма боя, която да постигне такъв оттенък. Мека като коприна, бляскава, разстлана на вълни. А лицето бе точно както го описа Кейси — ангелско. Замечтано, с леко отнесено изражение, сладко. Снимката разтърси Вайс до мозъка на костите му. Тази жена можеше с успех да е плод на мечтите му.

— И тогава ли се е наричала Джули Уайънт? — успя да попита.

— Разбира се — отвърна Кейси, — доколкото знам, е използвала само това име. Но приятелката ми твърди, че никога не е виждала документ за самоличност. Просто един ден момичето дошло на работа без препоръки, без минало. И май се е държала точно по този начин.

— По какъв начин? Какво искаш да кажеш?

— Сякаш току-що се е родила. Поне така се изрази приятелката ми. Била е едно от онези отнесени, нереални създания. Все едно току-що е отворила очи и се е оказала на земята, заедно с нас, простосмъртните.

— И никога нищо не е споменавала за себе си? Може би на някое от другите момичета?…

— Не. Монкриф веднъж се опитал да разбере нещо за нея, но без успех. Очевидно и той е бил влюбен.

— Монкриф?…

Кейси се изсмя.

— Знам — сви заговорнически вежди тя. — Искам да кажа, по негов си начин. Обожавал я. Само дето не й писал стихове. Отнасял се с нея като с някоя от картините в колекцията си.

— Била му е нещо като домашна помощница и гледачка — уточни Вайс.

— Да, в мига, в който я зърнал, я извадил от играта. Казал, че е прекалено хубава за тия неща. Завел я в къщата си и заживели заедно.

— Знаеш ли колко време е продължило това?

Кейси повдигна рамене, замисли се и застина с цигара пред устните.

— Два-три месеца, предполагам. Била е с него до смъртта му.

— А тя как се е отнасяла към всичко това? Мислиш ли, че е била влюбена в него?

— Откъде да знам. Нямам абсолютно никаква представа.

— Исках да кажа, мислиш ли, че е възможно да се е хвърлила от моста заради смъртта му?

— Идея си нямам — отвърна Кейси. — Смяташ ли, че въобще се е хвърлила от моста?

Вайс също си бе задал този въпрос. Нямаше причини за подозрение. Освен факта, че липсва труп. А може би му бе трудно да повярва, че толкова красиво лице е изчезнало завинаги от света.