Андрю Клаван - Пътят на динамита

Той се извърна от прозореца и се насочи към бюрото. Метна тъжен поглед към телефона. Поколеба се. Продължи да се поклаща, да гледа отнесено, да размишлява.

Тревожеше се за Рей — клиента им, Рей Грамблинг. Рей примираше от мисълта, че Хиршорн ще узнае за разследването, което е поръчал. Твърдеше, че Хиршорн ще го убие дори и само да заподозре нещо такова. Ще убие него, после жена му, децата му, родителите им, братовчеди, бегли познати… Изглеждаше доста наплашен от Хиршорн.

Вайс обаче все още познаваше доста хора в полицията, а и имаше един добър приятел там — бившия му партньор, Кетчъм. Знаеше, че може да довери цялата история на Кетчъм и да разчита, че ченгето ще си държи езика зад зъбите, където и когато трябва. Вайс реши, че няма проблем да разкаже на бившия си колега поне част от фактите, без да рискува живота на клиента си.

Най-сетне протегна ръка към слушалката. Точно в този момент телефонът иззвъня. Вайс вдигна.

— Търси ви инспектор Кетчъм — каза му секретарката ни Ейми.

Вайс не се изненада кой знае колко. Такива работи постоянно се случваха между двамата.

— Добре — каза той. — Свържи ме. — И после: — Кетч?

— Здрасти.

— Тъкмо щях да ти звъня.

— Виждаш ли какво страшно ченге съм. Сетих се.

— Какво става?

— Познаваш ли човек на име Уоли Спендър? — попита Кетчъм.

В първия миг Вайс не се сети. Беше така погълнат от другия случай, та му се стори, че чува името Спендър за пръв път. После обаче си спомни: Белезникавия. Случаят с испанската девица.

— Да. Уоли Спендър. Разбира се. Знам го — отвърна.

— В такъв случай по-добре ела да го видиш.

— Защо? Да не се е набутал в някакви лайна?

— Не. Набутал се е в една алея до улица „Мишън“ — каза Кетчъм. — И там някой го е наръгал с нож.

Щатският затвор „Норт Уилдърнес“ е място за изтърпяване на наказания със строг режим — „суперсигурно“, на професионален жаргон. Разположен е на отдалечено място — хиляда декара сред пустошта. От три страни го обграждат планини, гъсто обрасли с гори. От четвъртата дърветата са само толкова, колкото да прикрият отвесните назъбени скали, които разбиват океанските вълни в подножието си.

Съоръжението е единствената група постройки в околността, подсигурено от три страни с огради. По две от тях тече електрически ток, а и трите имат сензори, улавящи движението. Всички са под постоянно видеонаблюдение. По върховете им е опъната бодлива тел, а основите им са закопани на метър и половина в земята, за да се осуети прокопаването на тунели под тях. Цялата площ е покрита с мрежи, които предотвратяват приближаването на хеликоптери.

Затворът се охранява от общо триста и седемдесет пазачи, както вън, така и вътре. Всички те са отлични професионалисти, подбрани измежду хора с над петгодишен опит и с поне двегодишен стаж в затвори със строг режим. След първоначалния избор всеки минава четиримесечен курс на оръжейна подготовка, охранителни мерки, тактика, дори психология. Най-добрите снайперисти охраняват вишките, разположени на всеки шестстотин и петдесет метра по цялото протежение на оградата. Всяка вишка е малък арсенал от пушки, карабини с оптичен мерник, оръжие за ракети със сълзотворен газ и автомати М-16. Има и четири подземни склада за оръжие, натъпкани догоре с всичко, което може да ти дойде наум — от полицейски палки, през установки за изстрелване на ракети „Стингър“ до два съвсем истински танка „Ейбрамс М-1“.

Затворът е построен само преди няколко години и струва около двеста милиона долара. Целта му е да охранява най-лошата част от осъдените на лишаване от свобода — затворници, които са прекалено опасни, за да бъдат държани заедно с други престъпници. Принципно, ако си толкова кръвожаден, че не можеш да делиш килия с членове на улични банди, наркотрафиканти, професионални убийци и мексикански мафиоти, които обикновено прекарват времето си в затвора „Пеликан Бей“, те изпращат в „Норт Уилдърнес“.

За да се определи кой затворник трябва да бъде затворен тук и кой да иде на друго място, е разработена точкова система. Например, ако си престъпник от една до осемнадесет точки, те пращат в място за лишаване от свобода с лек режим от първо ниво, наричано още „ферма“ или „затвор без стени“, какъвто е Калифорнийският изправителен дом за мъже. От осемнадесет до двадесет и седем точки се класираш за второ ниво или затвор със стени. Между двадесет и осем и петдесет и една точки вече си попаднал в килия, охранявана от въоръжени надзиратели, или трето ниво. Нагоре отиваш в затвор със строг режим — това е четвърто ниво, по-точно в „мекия“ му вариант. Ако и там обаче не кротуваш… можеш спокойно да погледнеш слънцето за последно, защото със сигурност ще те засилят към „Норт Уилдърнес“.