Андрю Клаван - Пътят на динамита

Катлин се изсмя сподавено и издиша облак дим в лицето му.

— Ооо, значи на всичко отгоре си и лошо момче! По дяволите.

Бишоп приглади кичур от косата й. Тя не го спря. Ще я има. Можеше дори да различи полуразтворените й в очакване устни на бледата светлина. Виждаше, че очите й блестят.

— Не трябваше да те удря — каза Бишоп и продължи да гали косата й, да си играе с нея.

— Ти какво, да не си рицар на бял кон, дошъл да ме спаси? — намръщи се Катлин и въздъхна.

Стоеше с една ръка на кръста си, а другата висеше отпусната встрани. Държеше цигарата далеч от тялото си, за да не му пречи. Остави го да милва косата й, да плъзга пръсти по бузата й.

— Не си никакъв рицар. Това поне го знам. Не съм чак толкова заспала.

Бишоп се наведе да я целуне. Тя извърна глава, така че устните му една успяха да закачат нейните.

— Не — каза Катлин и се загледа над рамото му в сенките на стаята. — Сериозно говоря — добави тя. — Кой, по дяволите, си ти? Дори не знам кой, за бога, си.

— Знаеш достатъчно — прошепна Бишоп и я целуна по врата.

— Стига. Престани — сопна се Катлин, но дишането й се ускори.

— Кажи ми само, че не искаш, и спирам.

Минаха няколко секунди. Той се отдръпна. Очите й потърсиха неговите. Бишоп отново се приближи и този път получи истинска целувка. Първо устните му докоснаха нейните и усети как потъва в тях. После провря език дълбоко в устата й и опита вкуса на цигарения дим.

Когато се отдръпна, Катлин притисна глава към гърдите му. Усети я как трепери в прегръдките му.

— Какво, по дяволите, правя? — въздъхна тя.

— Нищо — успокои я Бишоп. — Нищо грешно.

— Ако Крис разбере, ще ни убие. — Май не й пукаше особено. Беше останала без дъх. — Не се шегувам, Франк. Ще убие и двама ни.

Той внимателно я дръпна от перваза. Катлин не се противопостави. Целуна я отново и този път жената в прегръдките му се разтопи. Притисна тяло в неговото, прегърна го силно. Цигарата й изпрати спираловидна струйка дим към тавана.

По-късно, вече в спалнята, когато Бишоп проникна в нея, Катлин се разплака.

„Вайс. Жената се предаде. Добра е. Седмици наред подслушвала Крис и Хиршорн, разтревожена дали мъжът й не се е набутал в някаква каша и т.н. Ето какво е чула: Операцията стартира скоро. Изглежда е нещо голямо, всичко е много потайно. Чула Хиршорн да казва: «Секретността е от изключително значение.» И още: «Времето е много важно, тъй като от мястото на операцията не можем да поддържаме връзка — няма телефони, няма нищо.» Не е ясно каква е ролята на Крис. Вероятно просто превозва провизии и хора към мястото на операцията, което е някъде в гората. Може да прави и друго.

Не мога да разбера какво е естеството на операцията. Според Катлин е контрабанда или трафик на наркотици, но на мен ми прилича на еднократна поръчка, може би въоръжен грабеж или нещо подобно. Не съм сигурен. Катлин чула също да се споменават имена: Уип — мисли, че е име на човек. Освен това — Хари! Ридър, някъде около Сонома. Хиршорн се изхилил при споменаването на Ридър. Нищо повече не знам за тях. Ако можеш, проучи ги, ще съм благодарен.

Катлин потвърди, че Хиршорн е бесен заради пиянските бръщолевения на Крис. Засега обаче го държи — познавал баща му. Може да не му се иска да го сменя точно преди операцията. Все пак ще се опитам да направя нещо. Все още работя в тази посока.

Междувременно заръчах на Катлин да продължи да подслушва, за да предпази себе си и Крис и тем подобни дивотии. Върза се и каза, че ще продължи, но не е особено надеждна заради угризения на съвестта, чувства към мъжа си и т.н.

Пиши веднага щом разбереш нещо за Уип и Ридър. Мерси, Дж.Б.“

Имейлът приседна на Вайс като сух хляб. „Жената се предаде. Добра е.“ Караше надеждния си сив форд таурус по моста „Голдън гейт“. Гледаше вторачено асфалта пред себе си. Небето отново бе синьо. Дъждът бе изчистил въздуха, а водата под моста контрастираше с оранжевочервените му стоманени въжета. На хоризонта градчетата около източния залив приличаха на приказна страна. Вайс обаче не откъсваше очи от паважа, а мислите му кръжаха около несмилаемия имейл. „Жената се предаде. Добра е.“

Работата бе там, че Бишоп имаше право. Жената явно наистина си я бива. При тях става нещо, може би нещо сериозно. Каквато и операция да планира Хиршорн, разбиването й ще спаси живота на клиента им. Да не говорим как ще вдигне авторитета на агенцията, колко нови клиенти от целия щат ще им докара и тъй нататък, и тъй нататък. И ако се канят да я проведат скоро, значи Вайс и Бишоп имат нужда от колкото се може повече информация, при това веднага. Засега всичко се движи добре — жената ще продължи да подслушва, макар и да „не е особено надеждна заради угризения на съвестта, чувства към мъжа си и т.н.“