Андрю Клаван - Пътят на динамита

Това влизаше в играта — симулация на аварийна обстановка в реални условия. Когато изгубиш тягата от едната страна, губиш баланса на машината, тъй като само един двигател я тегли напред. Силата на двигателя тегли самолета към крилото, на което се намира той, и не след дълго се понасяш със спираловидно движение към земята. Разбира се, можеш да балансираш, като настъпиш здраво съответния педал на руля.

Така направи и Бишоп. Педалът обаче не реагира.

— Мамка му — изруга той.

Кракът му отново се стовари на педала. Нищо. Носът на чесната се наклони надясно. Бишоп натисна педала с всичка сила. Той поддаде съвсем малко, но бързо се върна в изходно положение. Не можеше да разбере какво, по дяволите, става. След секунда прозрението го осени, но в първия миг Бишоп отказа да повярва. Крис бе подпрял педала от мястото си на втори пилот и не му позволяваше да помръдне.

— Какво на майната си мислиш, че…

Крис се изхили.

— Карай, малкият!

Самолетът се извъртя тежко надясно и носът му се насочи надолу. Зелените хълмове се втурнаха насреща им. Бишоп се пресегна да включи десния двигател, но Крис не му позволи. Чесната започна да описва плавни спирали, но скоростта й застрашително нарасна. Въздухът наоколо засвистя и те поеха към земята. Центробежната сила опъна кожата по бузите на Бишоп.

— Хи-хоууууу! — изкрещя оглушително Крис в слушалките, сякаш бе каубой, яхнал бик на родео.

Бишоп изруга отново и заби юмрук в дясното му бедро.

— Оуууу! — извика от болка Крис.

Кракът му инстинктивно отскочи назад и педалът поддаде под стъпалото на Бишоп. Натисна го с всичка сила. Пресегна се бързо и изключи левия двигател. Сега самолетът се понесе по инерция, без тягата на моторите. Бишоп изправи елероните. Ужасяващата спирала спря, но машината продължи да се носи към планинските върхове. Морето от дървета ги приближаваше от всички страни. Скоростта им нарастваше. Един кафеникав скален хребет сякаш се втурна насреща им.

Бишоп стисна зъби, дръпна рязко лоста за управление към себе си и успя да изправи носа. Включи двата двигателя едновременно и даде пълна газ. От вида на постоянно нарастващата кафява скала отпреде му го изби студена пот.

Най-сетне чесната започна да набира височина. Издигна се с гръмовен шум над хребета и се насочи към небето. Бишоп хвърли светкавичен поглед към уреда за измерване на височината и се обърна наляво. Стори му се, че крилото докосва върховете на дърветата. Можеше да се закълне, че ясно различава всяко листенце по тях. След секунда бяха вън от опасност. Земята отново се отдалечаваше.

— Какво ти става, копеле ненормално? — излая той към Крис.

Крис разтърка бедрото си там, където бе попаднал юмрукът на Бишоп. Изгледа го мрачно, но сянката по лицето му бързо се разсея. Ухили се. Бишоп чу тежкото му дишане в слушалките си.

— Качи го на хиляда и петстотин — каза Крис. — Да опитаме още нещо.

После се обърна надясно и се зазяпа мрачно през прозореца.

„Дж. Б. Не забравяй правилата. Дръж ме в течение за естеството на престъпната дейност, ако има такава. Ясно ми е, че клиентът ни може да е в опасност, но повече държа на сигурността на хората си. Що се отнася до г-жа Уонамейкър, тя може би наистина е добър източник на информация, но очаквам да събираш сведенията си разумно и професионално. В.“

Бишоп съзря възможност за професионално събиране на сведения още същата вечер.

Седеше на масата в спалнята на горния етаж. Привърши с имейла на Вайс и погледна през прозореца. Катлин тъкмо излизаше на предната веранда. Светлината на полумесеца, както и лампата на верандата му позволиха да забележи, че пикапа на Крис го няма.

Бишоп поседя неподвижно няколко секунди, загледан в нея. Катлин носеше синя тениска и шорти в маскировъчен цвят. Харесваха му големите й гърди и закръгленият ханш. Освен това още бе бесен на Крис заради хлапашкия номер от сутринта. Прииска му се да я изчука два пъти — веднъж, „за да я изстиска за информация“, и втори път, за да си върне на онова копеле мъжа й. Като я гледаше, си помисли, че и двата пъти ще му доставят удоволствие.

Катлин приседна на парапета на верандата. Запали цигара и дръпна дълбоко.

Бишоп изтри имейла на Вайс. Стана от масата.

След минута-две излезе на улицата. Съвсем се беше смрачило. Жегата, която цял ден удряше по главите на жителите на Дрискол като парен чук, вече се стелеше над нощта като тънка завивка. Цикадите цвърчаха из листата на секвоите. Стотици мушици обикаляха лампата на верандата като електрони. Бишоп съзря бледите им сенки по лицето и голите ръце на Катлин в момента, в който тя се обърна с усмивка към него. С няколко крачки прекоси тясната морава между къщите.