Андрю Клаван - Пътят на динамита

Последният параграф от имейла въобще не го успокои.

„Хрумна ми нещо. Крис Уонамейкър е пияница. Дрънка много, лесно се пали и си изпуска нервите. На Хиршорн може би му се иска да има друг пилот, по-надежден. Ще видя дали няма начин да вляза в схемата.

Между другото, клиентът ни Рей Грамблинг е пълен идиот. Умира от страх и не спира да плямпа. Едва не прецака прикритието ми — нарече ме с истинското ми име, и то на три пъти. От такива неща се умира. Хайде чао, Дж. Б.“

Крис Уонамейкър чакаше до двигателя на двумоторния самолет. Бе подпрял гръб на фюзелажа, затъкнал палци в джобовете на дънките си. Бишоп приближаваше по нагорещената писта с преметнат през рамо сак. Крис го наблюдаваше иззад тъмните стъкла на очилата.

Уонамейкър бе поне петнадесет сантиметра по-висок от Бишоп. Носеше тениска с надпис „Норт кънтри авиейшън“. Изрязаните ръкави подчертаваха мускулестите му ръце. На десния му бицепс се виждаше татуировка — две змии, увити около череп, на който пишеше: „Роден за битки“. Лявата му ръка бе белязана от отдавна зараснала рана. Имаше хубави кестеняви къдрици, правилни черти и жестока усмивка.

— Самолетът е готов — съобщи Крис, щом Бишоп стигна до него. — Да тръгваме.

Бишоп кимна. Качиха се в кабината.

Крис седна безмълвно на мястото на втория пилот. Зазяпа се през прозореца от неговата страна, докато Бишоп запали двигателите и зарулира по пистата. И двамата сложиха слушалки, макар че нямаше с кого да разговарят. Диспечерска кула липсваше, връзка с останалите самолети също, а в спокойната сутрин небето бе пусто. Раменете им почти се допираха, но и двамата не предприеха нищо, за да нарушат мълчанието. Чуваше се само приглушеното ръмжене на двигателите.

Караха я така вече цяла седмица. Бяха врагове и го разбраха от секундата, в която се срещнаха. Крис имаше задача да се увери в пилотските качества на Бишоп — рутинна проверка, на която подлагаха всеки новопостъпил. Но и двамата знаеха, че със същия успех Бишоп може да проверява Крис. И така, цяла седмица изпълняваха задължителните процедури и си говореха само по принуда.

В началото на пистата Бишоп натисна спирачките. Чесната застина. Бишоп включи микрофона и каза:

— Дрискол, тук пет-нула-четири, подготвяме се за излитане.

Подаде газ с плавно движение. Самолетът се втурна и набра скорост. Почти на самата червена линия Бишоп вдигна машината. Колесникът се отлепи от пистата и излетяха.

— Курс нула-три-нула — промърмори Крис, без да извръща глава от страничния прозорец.

На сто и петдесет метра височина Бишоп насочи самолета на север. „Какво повече му трябва на човек“, каза си той. Земята под тях приличаше на изпусната дамска кърпичка, а усещането да се рееш над нея бе просто неописуемо. Също както и гледката на ливадите, ширнали се около металния хангар — с височината те придобиваха все по-правилна форма и приличаха на нарисувани. Или пък чезнещите очертания на градче вдясно. Бишоп се наслаждаваше на небето, на неравните контури на хълмовете пред тях, на зеленината на горите, сляла се със синевата на хоризонта. Малко по малко самолетът набираше височина.

— Изправи го — обади се Крис.

Бишоп го стрелна с поглед. Намираха се само на хиляда и петстотин метра над морското равнище. Планинските върхове под краката им се издигаха на хиляда. На места все още се различаваха очертанията на дърветата по тях. Забелязваха се и пъплещите по планинската магистрала коли и отблясъците на слънчевите лъчи по стъклата им. Маневрите на височина, по-малка от хиляда метра над земята, бяха забранени.

— Направи остър десен завой — нареди Крис и отново се зазяпа през прозореца, подпрял брадичка с длан.

Бишоп хвърли бърз поглед към жироскопа. Посоката им бе точно нула-три-нула. Наклони самолета за четиридесет и пет градусов завой надясно. Носът на чесната кацна на линията на хоризонта и машината бързо се извърна. Планинските възвишения затанцуваха пред очите му. Градът проблесна весело на слънцето и изчезна. Самолетът продължи да завива. Слънцето не преставаше да пече в прозорците. Ето ги отново планините. Бишоп наклони лоста на управлението и отпусна педала на руля. Хвърли нов поглед към жироскопа — точно нула-три-нула. Крилата застанаха успоредно на земята. Провери височината — не бе загубил дори и метър. „Добра маневра“, похвали се мислено.

И докато още се наслаждаваше на преживяването, ръката на Крис се стрелна към командното табло и изключи десния двигател.