Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Добре звучи — отвърна Бишоп.

— Ето, че те уредихме — почти изкрещя Рей. — Проста работа, ха-ха-ха. Значи готово. Е, ъъъъъ…

— Кенеди — помогна му Бишоп.

— Кенеди! Франк, да бе. Божичко, няма да се науча да помня имена… Франк. Е, започваш с обучението, ще те проверим на всички самолети и си готов за работа.

Бишоп не отговори. Гледаше Катлин. Тя задържа погледа му, а гърдите й се издигаха и спускаха.

— О, Катлин — извика Рей. — Ето го и мъжа ти.

Бишоп отмести очи и погледна през големия прозорец.

Една двумоторна „Чесна 340“ бавно се спускаше към пистата през маранята. Поривът на двигателите разклати големия самолет.

Катлин не се обърна веднага. Погледът й се задържа върху Бишоп още няколко секунди. Чак тогава, не без известно усилие, надзърна през рамо.

Самолетът се приземи. Двигателите замряха, перките спряха да се въртят. Тримата в офиса гледаха как пилотът се измъква от кабината, а после обикаля около самолета, за да го застопори.

— Това е Крис, мъжът на Катлин — обърна се Рей към Бишоп. — Най-добрият ми пилот. Освен всичко друго го ползваме да проверява новите, така че ще се повозиш с него на всички машини.

Крис Уонамейкър се приближи с поклащаща се походка. В едната му ръка висеше сак. „Едро копеле — каза си спокойно Бишоп. — Не изглежда да е от най-сговорчивите.“ „Даааа — продължи наум той. — Бас ловя, че няма да се зарадва особено, когато почна да чукам жена му.“

Къщата на Катлин, тази, която даваше под наем, бе близо до летището. Паянтова двуетажна кутийка, килната върху парче изгоряла от слънцето морава. На първия етаж се помещаваха дневна и кухня, а горе бе спалнята, свряна под гредите на покрива. Оскъдната мебелировка бе зацапана и избеляла от времето.

Пристигнаха привечер. От близките къщи се носеше детски смях, тракане на градински пръскачки, кучешки лай и женски викове: „Хайде на вечеряяяя!“, които проникваха през мрежестите врати. Слънцето все още отказваше да се прибере — все пак бе едва юни, — но прохладният бриз вече разклащаше тънките пердета в дневната.

На горния етаж обаче задухът отказваше да си иде. Когато застанаха в схлупената спалня, свряна под покривните греди, Бишоп долови миризмата от тялото на Катлин, примесена с парфюма й. Хареса му. Усещането бе приятно.

— Тук сигурно често ще ти се налага да пускаш климатика — каза Катлин. — Малко трака, но иначе е в ред.

Бишоп погледна през прозореца и кимна сякаш на себе си. Оттук, както и от южния прозорец на долния етаж, можеше да наднича в съседната къща. Там живееха Катлин и съпругът й. Нещата се подреждаха.

Обърна се и се приближи към нея.

— Ако имаш някакви мебели и искаш да ги пренесеш тук, няма проблем — продължи Катлин и вдигна лице към неговото. — Тези винаги мога да ги закарам при чичо ми. Държа ги тук единствено заради наемателите. Можеш да ги разместиш както…

Гласът й секна, може би се притесни от Бишоп, който я изучаваше — очертанията на плътните й устни, начина, по който косата й пада по бузата.

— Както искаш — завърши Катлин.

Бишоп плъзна поглед от устните нагоре към очите, после по очертанията на косата и отново го върна на очите й.

— Така е идеално — осведоми я той.

Същата тази първа вечер дойде мъжът със сивите мустаци. Бишоп седеше на дървения стол в дневната, без да светва лампите. Пушеше цигара, но криеше огънчето в шепите си, за да не го забележат от съседната къща. Наблюдаваше хола на Катлин през ефирните завеси.

Мъжът със сивите мустаци бе дошъл да види съпруга на Катлин — Крис. Крис седеше на кушетката с отпуснати рамене, а лицето му се бе изкривило в кисела, но почтителна усмивка. Пиеше бира. Една след друга. Бишоп чуваше как подвиква на Катлин да му донесе нова бутилка.

Мъжът със сивите мустаци бе настанен на креслото. На ниската масичка отпреде му се мъдреше чаша уиски, но през цялото време, докато Бишоп ги гледаше, отпи само веднъж от нея.

Измина около час и половина. Мъжът със сивите мустаци стана и си тръгна. Бишоп го видя да излиза от предната врата и да се насочва към сребристия мерцедес, паркиран зад пикапа на Крис. Крис остана на кушетката и пресуши поредната бутилка бира. Когато приключи с това, се изправи несигурно и излезе от хола с пиянска стъпка. Сега вече Бишоп не можеше да го види.

Въпреки това продължи да наблюдава. След известно време долови гласа му от задната стая на къщата. В началото вик, а после гневен крясък. Катлин също повиши тон. Сигурно стоеше близо до вратата на кухнята, защото Бишоп ясно различи думите: