Андрю Клаван - Пътят на динамита

Наложи се да изчака няколко минути, за да спре треперенето на ръката му, и едва тогава се заши. Когато приключи и с това, посегна бързо, почти трескаво към нова спринцовка, този път пълна с морфин.

След минути се унесе, легнал на една страна, свит като дете, с ръце под бузата. Спа дълго. Сънува само кошмари.

Извади шевовете след седмица. Раната бе чиста, а космите над нея отново покараха. Но след още една седмица мястото продължаваше да е прекалено зачервено и меко, прекалено лесно забележимо. Затова изчака. Нова седмица, през която продължи с антибиотици срещу инфекцията. Март се изтърколи, започна април и едва тогава отново отиде в апартамента на Пени Морган.

Беше понеделник вечер, малко след шест. Знаеше, че момичето се прибира към шест и половина. Настани се до големия прозорец, за да я види как влиза и да се увери, че е сама. После щеше да се премести към кухнята, така че тя да не го усети, преди да затвори входната врата. Носеше удобен тъмносин анцуг. Пистолетът му бе затъкнат в долнището. Можеше да го извади с едно движение, а със следващото щеше да бъде достатъчно близо до Пени, за да я застреля в главата. Следващите два куршума щяха да са просто застраховка.

Не прояви обичайната си предпазливост по отношение на пистолета. Беше 38-ми калибър, купен от някакъв човек на улицата. Не взе заглушител. Изстрелите щяха да са оглушителни. Нямаше начин да не ги чуят. Кварталът бе почтен, така че все някой щеше да се обади в полицията. Точно това искаше мъжът, наречен Бен Фрай. Без преследване, без дълго полицейско разследване. Щяха да го хванат на две-три пресечки от местопрестъплението.

Докато чакаше Пени да се появи, той обърна апартамента нагоре с краката. Изпразни чекмеджетата на пода, махна завивката от леглото, събори книгите от лавиците. Откри няколко златни бижута, перлена огърлица, пари — около четиридесет долара. Натъпка всичко в предварително приготвен пластмасов плик. Мушна ги в един от джобовете на анцуга си.

След това се върна до прозореца. Седна на мястото, на което понякога седеше Пени, унесена в телефонни разговори с годеника си. Завесите го скриваха от улицата, но той можеше да вижда през тях. Известно време се вглеждаше в минувачите три етажа под него. Пени я нямаше. Беше рано за нея.

Въздъхна и продължи да чака. Наблюдаваше улицата. По едно време плъзна поглед по снимките, наредени около лампата на нощното шкафче. Пени и Дейвид — той, с ръка около кръста й, а тя — засмяна. Малката сестра на Пени със златния си лабрадор. Цялото семейство — мама, татко, Пени, сестрата, лабрадорът, усмихнати около блесналата коледна елха.

Мъжът, наречен Бен Фрай, отмести поглед и отново се съсредоточи върху улицата. По навик мислите му се насочиха към следващия етап от операцията, преповтори отново плановете си, провери ги за пореден път. Така се успокояваше.

Ето я. Шест и двадесет и седем. Пени Морган слезе на трамвайната спирка на хълма. През рамото й висеше голямата чанта, която носеше на работа. През завесата силуетът й изглеждаше малко неясен, но все пак успяваше да следи движенията й. Остана на мястото си, докато момичето не влезе в сградата. После се изправи.

Застана до вратата на кухнята, както бе намислил.

Пени Морган се забави във вестибюла, за да си вземе пощата. Прегледа я, докато изкачваше стълбите. Направи го бавно. Чувстваше се изморена и леко потисната. Напоследък си мислеше, че работата в галерията далеч не е толкова страхотна, колкото очакваше в началото.

Въздъхна. В пощата отново имаше единствено сметки и рекламни брошури. Напъха ги във външния джоб на чантата. Извади ключовете от същото място тъкмо когато стигна третия етаж. Насочи се към вратата на апартамента. Отключи трите ключалки — гредата, горната и долната. Реши да се обади на Дейвид преди вечеря. Обеща си да не се оплаква и да не мрънка. Просто искаше да чуе гласа му и да се поразведри. Не обичаше самотните вечери у дома. Искаше й се вече да завършва, за да могат да се оженят и да започнат съвместния си живот.

Отвори вратата. Ето, Великден наближава, напомни си тя. След няколко месеца Дейвид щеше да си дойде за ваканцията. Щяха да прекарат почти цял месец заедно.

Влезе в апартамента и усмивката почти се върна на лицето й.

В деня, когато Джим Бишоп пристигна с гръм на север, термометърът показваше четиридесет градуса. Слънцето безмилостно жареше мъртвия пейзаж. Кафявите голи планински хребети обрамчваха магистралата. Жегата създаваше впечатление, че асфалтът е залят с вода.