Андрю Клаван - Пътят на динамита

Знаеше, че вратата не е заключена, и се хвърли към нея. За секунда лицето му остана притиснато към стъклото на прозореца. Видя небето, пистата, самолетите, жегата, а мислите му препускаха дивашки. В следващата секунда забеляза нещо, един образ, който в момента олицетворяваше живота му.

Хиршорн. Видя Хиршорн през горещите изпарения от асфалта. Мъжът със сребристата коса стоеше до двумоторната чесна. Стоеше небрежно, напъхал ръце в джобовете си. Гледаше разсеяно към блесналите от слънцето хълмове в далечината.

Въпреки страха сърцето на Крис подскочи радостно. Успя. Ще стигне до Хиршорн. Ще му каже за Кенеди, ще му каже, че Кенеди е частен детектив. Ще спаси положението и Хиршорн ще нареди да убият Кенеди, а не него.

Не погледна назад. Нямаше време за това. Знаеше, че Флейк е на няколко крачки. Няма да успее да го хване. Успя. Натисна вратата и тя поддаде навън. После слънцето изчезна, Голдмунсен се появи от другата страна на прозореца и блъсна вратата в лицето на Крис.

Крис зяпна от изненада при вида на огромния бияч, който бе заобиколил хангара отвън, за да го пресрещне. Голдмунсен се ухили.

В този миг пристигна и Флейк. Крис усети хладното дуло на пистолет, опряно в гърлото му. Чу запъхтяното дишане на Флейк в ухото си, усети парещия му дъх във врата си.

— Свърши се, копеле — каза Флейк и издърпа Крис от вратата.

Рей Грамблинг изгледа ужасено как Голдмунсен отваря вратата отвън и влиза в хангара.

— Чакайте — изкряска запъхтяно Крис. — Трябва да говоря с господин Хиршорн. Трябва да му кажа…

Голдмунсен заби юмрук колкото гюле в корема му. Рей Грамблинг чу стона на Крис чак от другата страна на хангара. Коленете на нещастния Крис се подкосиха и той се свлече на пода.

Голдмунсен се ухили на жертвата си. После вдигна глава и се ухили и на Рей Грамблинг. Рей побърза да извърне очи.

Крис остана на колене и се опитваше да си поеме дъх. Опитваше се да говори. Опитваше се да им каже какво е открил. Силите му стигнаха обаче само за да диша тежко. Дори не успя да избърше потеклата от устата му слюнка.

Без да спира да се хили, Голдмунсен вдигна високо юмрук, завъртя го като тежък чук и го стовари в слепоочието на Крис. Очите на нещастника се завъртяха като обезумели. Той се строполи по очи, изгубил съзнание.

Голдмунсен се наведе и хвана ръката на Крис точно над татуировката „Роден за битки“. Флейк подхвана другата ръка. Биячите го помъкнаха през хангара, а краката му се влачеха безжизнено по бетонния под.

Рей Грамблинг остана със забит в земята поглед. Уилсън Тъбс тъкмо се бе изправил на лакът. Огледа се, видя какво става и също сведе очи. Предпочиташе да гледа как кръвта, му капе върху бетона.

Нито Тъбс, нито Рей Грамблинг посмяха да погледнат, дори когато Голдмунсен и Флейк излязоха от хангара и повлякоха Крис през паркинга. Вдигнаха очи едва след като биячите натъпкаха жертвата си в черното беемве и потеглиха в неизвестна посока.

След около две минути харлито на Бишоп пристигна на паркинга. Задната му гума се плъзна при спирането и изстреля няколко камъчета чакъл. Бишоп слезе. Забърза се към хангара. Беше преметнал чантата си за полети през лявото рамо, а сакът се поклащаше в дясната му ръка.

Рей Грамблинг тъкмо помагаше на колегата си да се изправи. Тъбс се опитваше да спре кръвта от носа си е помощта на някакъв парцал.

— Мамка му! — изруга около пети път. — Видя ли това?

Рей хвърли поглед през рамото на механика и забеляза приближаването на Бишоп.

— Тъбс — каза с разтреперан глас.

— Мамка му, не видя ли…

— Тъбс! — Тъбс го погледна над парцала и Рей продължи: — Иди на доктор, чуваш ли? Ще му кажеш, че си се блъснал и крилото на самолета. Разбра ли ме?

— Рей, какво…

— Послушай ме, Тъбс. Нищо не се е случило. Просто си се заблеял и си се ударил в крилото на самолета. Сега се разкарай оттук и си дръж езика зад зъбите. Хайде, тръгвай.

Тъбс кимна замаяно. Интонацията на Рей го подтикна да действа. Когато Бишоп приближи Рей Грамблинг, Тъбс вече куцукаше към вратата в другия край на хангара, притиснал кървящия си нос е парцал.

Бишоп го изгледа и върна очи към Рей.

— Какво е станало? — попита.

— Отведоха Крис — прошепна разтрепераният Рей. Преглътна на сухо. Бишоп бе сложил пилотските си очила, така че Рей не можеше да види очите му. Не успя да разбере как реагира, затова побърза да продължи: — Разбрал е. Крис знае, че си детектив. Открил е, че аз съм те извикал. Дойде тук да търси Хиршорн и да му каже. Но двамата биячи го сгащиха и не пожелаха да слушат каквото и да е. Просто го отведоха. Дойдоха, удариха му два юмрука и го отведоха.