Андрю Клаван - Пътят на динамита

Но Катлин не го предаде. Не се обърна да посочи къщата. Крис едва я виждаше — само ръката, косата и малко от профила. Успя да забележи, че клати отрицателно глава. Опитваше се да отпрати Голдмунсен. Казваше му, че не знае къде е Крис. Разбра. Схвана за какво става въпрос. Знаеше за какво са дошли. Лъжеше, за да го предпази, да спаси живота му.

Крис видя кимването на Голдмунсен. Повярва й. Флейк не спираше да се поклаща на пети и пръсти. Катлин продължи да им говори… най-вероятно някакви глупости. Че Крис е в бара или на летището, или че не знае къде е. Каза им нещо.

И… ура! Двамата биячи й обърнаха гръб. Запътиха се обратно към колата. Влязоха в нея. Крис изчака колата да тръгне. Чувстваше се така, сякаш е изпаднал в безтегловност. Най-сетне колата запали. Отлепи се от тротоара. Пое надолу по улицата. Крис изпита странното усещане, че пада, пада от нищото и се вмъква обратно в собствената си кожа. Устата му пое въздух. Пулсът му отново заби в ушите.

Колата изчезна. Катлин остана още няколко секунди на прага. После пристъпи напред, обърна се и погледна към прозореца на съседната къща, към Крис. Лицето й бе побеляло. Очите й изглеждаха объркани и уплашени.

Крис направи гримаса към нея. В момента му се искаше да я стисне за гърлото.

Дойде на себе си. Огледа се, раздвижи се. Затвори капака на компютъра. За момент посегна да го вземе. Помисли си, че може да покаже съобщението на Хиршорн. Ще го предупреди. Ще спаси положението и биячите ще го оставят на мира. Може би дори ще успее да си върне работата. Отново ще седне в пилотската кабина, вместо да е „изритан“…

Ръката му замръзна. Планът не струваше. Ако вземе компютъра, Кенеди със сигурност ще забележи. Ще разбере, че е разкрит. Ще се обади на ченгетата, на истинските ченгета. И така всичко ще се провали.

Не. Нещата се развиваха прекалено бързо. Трябваше да помисли. Макар и уплашен, трябваше да действа разумно. Компютърът не му трябваше. Съобщението не доказваше нищо. Може и сам той да го е написал. Майната му на компютъра. Хиршорн не е глупак. Щом чуе историята на Крис, ще поиска да провери всичко сам. Ще иска да се увери, че не го лъжат. Трябва да се види с Хиршорн. И то веднага.

Задъхан, изпотен, Крис отнесе компютъра до сака на Бишоп. Натъпка го вътре, покри го с дрехи, също както го намери. Погледна часовника си. Почти пет и половина. Полетът на Кенеди е Хиршорн бе в шест. Ако побърза, може да ги изпревари. Да разкаже всичко на Хиршорн и да спаси положението. Тогава биячите ще тръгнат след Кенеди. Кенеди ще попадне в колата им, не Крис.

За момент остана неподвижен, а потта продължи да се стича на ручейчета по бузите му. Загледа отнесено, с блеснал поглед, като размечтало се дете. Кенеди прелъсти жена му. Открадна работата му. Унизи го, като го преби в „Детелината“ пред очите на приятелите му. Кенеди му отне всичко мъжко. Сега, точно когато си мисли, че е победил, дойде време за разплата. Крис ще каже на Хиршорн истината и нещата ще се обърнат.

Трябва да действа. Хиршорн отказа да говори с него по телефона. Трябва да го види лично, да стигне на летището преди Кенеди. Трябва да се добере до Хиршорн, преди самолетът да е излетял.

Крис се запъти към вратата.

Ръмженето на двигателя от пикапа на Крис тъкмо заглъхна, когато мотоциклетът на Бишоп се появи от другата страна на улицата.

Той зави в двора, изгаси мотора и слезе. Изтича забързано към вратата. Дори не погледна към къщата на Катлин. Не се и зачуди защо не е дошла на срещата в магазина. Отиде, тъй като Катлин му каза, че става въпрос за Хиршорн, а той не искаше да изпусне нещо важно. Въпреки че не вярваше да става въпрос за нещо важно. Според него Катлин му определи среща само за да се опита да оправи нещата помежду им. Когато тя не се появи, Бишоп повдигна рамене и си тръгна. Нямаше време да мисли за нея. Трябваше да отиде на летището. Трябваше да се види с Хиршорн и да разбере какво е намислил.

Вземаше по няколко стъпала наведнъж по пътя към спалнята, също както Крис. Влезе забързано в стаята. Насочи се към сака на леглото. Закопча го. Хвана дръжките. Спря се за секунда и огледа за последен път стаята.

Бързаше. Не забеляза никаква промяна. Не си спомни за имейла до Вайс, който забрави да пусне.

Нарами сака. Изключи климатика и се насочи към вратата.

След минута мотоциклетът му изръмжа и Бишоп изчезна надолу по улицата.

Крис стигна пръв до летището. Зави рязко пред вратата на хангара, гумите изсвириха, пикапът спря и той скочи от кабината. Запъти се към двумоторния „Аеро Командър“ вътре, а стъпките му отекнаха по бетонния под.