Андрю Клаван - Пътят на динамита

Рей Грамблинг, облечен в работен гащеризон, стоеше до самолета е френски ключ в ръка. Друг механик, Уилсън Тъбс, бе легнал в кабината, а краката му стърчаха навън.

Крис се втурна към тях. Рей едва успя да вдигне поглед, преди да бъде сграбчен. Крис го хвана за гащеризона и го блъсна в шкафа за инструменти зад гърба му. За щастие колелата на шкафа се оказаха застопорени. Рей примигна и изстена от болка, защото удари гръбнака си в едно от отворените чекмеджета. Олюля се несигурно, а чекмеджето на шкафа се затвори. Преди да разбере какво става, Крис изтръгна френския ключ и го размаха пред лицето му. Рей бе по-възрастен, по-дребен, плешив чичко и се сгърчи безпомощно пред изкривеното от гняв, насинено, ужасяващо лице, надвиснало отгоре му.

— Къде е Хиршорн? — изкрещя Крис.

— Господи, божичко, Исусе Христе… — избълва в отговор Рей.

— Казвай, лайно такова! Ти го докара тук, нали? Кенеди? Ти го пусна на жена ми. Заслужаваш да те размажа като хлебарка. Хайде, казвай! — повдигна Крис френския ключ, сякаш се канеше да го удари с него.

— Не съм…

— Ти докара Кенеди, нали? Ти забърка цялата каша.

Тъбс, механикът в самолета, едва сега разбра, че става нещо. Опита се да се измъкне от кабината.

Рей вдигна отбранително ръце пред гърдите си, сякаш можеше да направи нещо.

— Кълна се — смотолеви. — Кълна се…

— Къде, по дяволите, е той — изкряска Крис. — Къде е Хиршорн? С кой самолет ще летят?

— Моля те, Крис, кълна се…

— Хей! — извика Тъбс. Той бе дребничък мъж около тридесетте, бърз и чевръст. Вече бе излязъл от кабината и сега стоеше до Крис. Сграбчи китката му и се опита да изтръгне френския ключ. — Ей, какво, по дяволите?…

Крис освободи китката си и заби рамо в носа на Тъбс. Механикът отхвръкна към самолета. Приземи се тежко на бетонния под, претърколи се на една страна и сграбчи окървавеното си лице.

Крис размаха френският ключ над главата на Рей Грамблинг.

— Казвай с кой самолет ще летят, иначе ще ти сплескам черепа като орех, лайно…

— Крис…

Зад тях се разнесе свистене на гуми. Крис мигновено извърна глава. Погледна през рамо към вратата на хангара.

Сега бе ред очите на Крис да се разширят от ужас. Черното беемве току-що бе спряло на паркинга пред хангара. Бяха го проследили. Сигурно са изчакали някъде близо до къщата да се появи пикапът и са тръгнали след него. Горилите на Хиршорн — Голдмунсен и Флейк — влязоха на бегом. Само за секунди физиономията на Крис се промени от заплашителна на ужасена. Виковете заседнаха в гърлото му и преминаха в жално квичене.

— Божичко — изстена той.

Ръцете му пуснаха Рей Грамблинг и той отново се блъсна в шкафа за инструменти. Френският ключ издрънча на пода. Крис си плю на петите. Хукна да бяга. Насочи се към пикапа си.

Голдмунсен, едрият бияч, го забеляза и извика. Дребничкият Флейк замръзна на мястото си като ловджийско куче и след миг се втурна към пикапа.

Крис стигна до колата си, но не откъм мястото на шофьора. Сграбчи дръжката на вратата. Погледна през прозореца. Видя, че Флейк тича към него, а Голдмунсен го следва по петите. Бяха на около пет метра от пикапа. Ръцете им опипваха саката, явно в търсене на оръжие. Крис нямаше време. Не можеше да влезе в пикапа. Спря се, отблъсна се от вратата, извърна се на сто и осемдесет градуса и хукна обратно към хангара.

Там Рей Грамблинг седеше като замръзнал на мястото си. Видя, че Крис търчи насреща му с всички сили. Отблъсна се от шкафа с инструменти и се залепи за корпуса на самолета.

Крис премина покрай Рей, извърнал глава през рамо, за да види как двамата биячи заобикалят пикапа и се насочват към хангара.

Обърна се напред само миг преди да се забие в шкафа за инструменти. Удари се здраво. Горният ръб на шкафа го сръга в диафрагмата. Крис остана без дъх. Въпреки че колелата на шкафа бяха застопорени, той поддаде от силата на удара, претърколи се и се стовари на бетонния под с адско дрънчене. Крис се олюля, залитна и се строполи на другата страна, а рамото му отскочи от пода.

Претърколи се на земята и видя приближаващия към него Флейк. Изпищя пронизително, като жена. Размаха ръце и крака във въздуха, подобно на бръмбар, който се опитва да се изправи. След секунда бе на крака. Втурна се ужасено към малката врата на отсрещния край на хангара.

Вратата бе затворена. В горната й част имаше малък прозорец. Крис виждаше пистата на летището през него. Виждаше синьото небе и издигащата се на талази жега от асфалта край крилата на паркираните самолети.