Андрю Клаван - Пътят на динамита

Вайс се опита да се отърси от тежестта в гърдите и пробва да се съсредоточи върху логиката в емоциите, с които Померой описваше всичко. Монкриф, старият сводник и контрабандист, е на смъртно легло. На съвестта му тежат тонове грехове. Нетърпеливите пръсти на Сатаната изписват цели страници, за да го пратят в адските огньове.

— Имаш предвид, че е искал да направи нещо добро, така ли?

Померой вдигна глава и я отпусна на гърдите си. Оковите издрънкаха от гърчовете на тялото му.

— Нещо за нея — каза той. — Нещо… за да я спаси.

— Да я спаси. — „От живота й на проститутка“, помисли си Вайс. — Искал е да я спаси. И какво е направил? Дал й е пари?

— Да, пари. Накрая Кам всъщност нямаше много пари. Даде й каквото можа. Но всъщност… най-много й дадох аз. Нали се сещаш, нова самоличност.

— Значи Монкриф ти е казал да й създадеш нова самоличност?

Очите на Померой се залутаха из помещението все едно погледът му следеше полета на комар. Той шепнеше, шепнеше, шепнеше съвсем тихо и най-накрая прошепна така, че да го чуят:

— Това можех да направя аз. Кам го знаеше. Никой… никой не е успял да открие човек, когото съм скрил. Единствено аз мога да кажа къде е човекът.

— Добре, добре — съгласи се Вайс. — Това го знам. Монкриф е дал на Джули Уайънт пари и нова самоличност, за да започне живота си на чисто. Това, което те питам, е: какво общо има Сянката. Какво иска? Защо се опитва да я открие? Какво знае Джули, Померой? Какво й е дал или какво й е казал Монкриф, че…

— Аааа… — въздъхна Померой.

Затворникът слезе обратно на земята. Лицето му придоби ново изражение, сякаш някой бе пуснал електрически ток по стола. Оголи зъби, очите му щяха да изскочат от орбитите си, чертите му се изопнаха, а после се сгърчиха. Сякаш предположенията на Вайс му причиняваха физическа болка.

— Виждаш ли, виждаш ли? — извика. — Защото не я познаваш. Мислиш си, че винаги става въпрос за неща. Или е имала пари, или е знаела нещо, или е чула нещо… Не вярваш, че може да има друга причина…

Устните му продължиха да се движат, но звукът изчезна. Вайс не разбра нищо. Продължи да си седи там, а в главата му витаеше някакво безформено подозрение, на което така и не успяваше да придаде съдържание, да го избистри.

— Добре. Добре, да опитаме отново — поде бавно той. — Монкриф е на смъртно легло. Разкайва се за греховете си и тъй нататък. Иска да направи добро на някого. Така че дава на Джули Уайънт малко пари и нова самоличност…

— Да. Да, точно така.

— Там е и адвокатът Питър Крауч.

— Да.

— А градинарят Хари Ридър е под прозореца, прави нещо по розите и чува всичко.

— Да.

— А ти… къде си? И ти трябва да си там, нали?

— Там бях. Но след като Кам почина, си тръгнах, за да не разбере никой.

Вайс кимна бавно.

— Така. Така. Ти си единственият, който е знаел новата й самоличност, който е знаел коя е всъщност.

— Да.

— Значи това е. Това е всичко. Край на историята.

Кетчъм стисна основата на носа си с палец и показалец и поклати глава.

— Не е истина — промърмори.

Вайс обаче продължи да настоява и да превърта сцената отново и отново.

— Добре. Да повторим пак, за да съм сигурен, че не изпускам нищо. Монкриф разбира, че хлапето, градинарят, Хари Ридър, подслушва.

Померой нервно зашари с поглед.

— Крауч. Крауч разбра.

— Добре. Какво стана после? След като Монкриф умира, Крауч казва на градинаря: „Здравата загази, хлапе. Ако някой разбере, че си подслушвал, спукана ти е работата. Най-добре се разкарай оттук, преди Сянката да ти види сметката.“ Така ли е? Нещо подобно?

— Да.

— И после разказва някакви страхотии за това какво може да направи Сянката. Иска да изплаши хлапето. Само дето толкова се е престарал, че Хари сам си е пръснал главата от страх.

Померой кимна, устните му продължиха да се движат, а очите да блуждаят.

— Тогава вече Сянката наистина се появява. Първата му жертва е Крауч. Измъчва го до смърт, за да разбере какво точно се е случило при смъртта на Монкриф. В този момент ти се паникьосваш. Можеш да се включиш в програмата за защита на свидетели и да заживееш, да речем в Кливланд, но вместо това предпочиташ да те арестуват и да те заврат в най-скришната дупка, за която се сещаш…

Померой явно вече почти не го слушаше. Изучаваше тавана, мърмореше си нещо. Въпреки това кимна.

Вайс въздъхна.

— И всичко това е заради…

Не знаеше как ще довърши изречението, не знаеше какво ще каже, но докато думите излизаха от устата му, нещо в него се пречупи. Внезапно осъзна какво точно му се върти из главата. Осъзна каква е причината за тежестта в гърдите му. Преглътна болезнено и каза: