Андрю Клаван - Пътят на динамита

Собственикът го поведе към дъното на магазина и спря пред пробната. Дръпна перденцето. Вайс огледа тясната кабинка — стол, масичка, осветено огледало. Втренчи се във всяка вещ — стола, масичката, огледалото. Седяла е точно тук. Оглеждала се е в това огледало. Старото му сърце се разтуптя само от мисълта за Джули. Тя все още бе жива.

— Каза нещо доста смешно — продължи Фандлър.

— Така ли? — вдигна очи към него Вайс.

— Помня, че пробваше русата. Надникнах зад перденцето, просто за да видя дали има нужда от помощ. Тя се кипреше пред огледалото — гледаше се оттук, оттам. „Наред ли е всичко?“, попитах я. За момент ми се стори толкова… тъжна. Ужасно тъжна. Мога да се закълна, че в очите й имаше сълзи. И тогава ми отвърна, помня отлично, погледна ме в огледалото и ми каза: „Е… поне все още не съм друг човек.“

Вайс се обърна и отново огледа стола и огледалото. Мислеше за нея, а сърцето му биеше като барабан.

— Поне още не съм друг човек — повтори тихо Фандлър. Мобилният телефон на Вайс завибрира и иззвъня. Той се стресна и дойде на себе си. Измъкна го от джоба на сакото.

— Вайс — измърмори.

— Кетчъм е — обади се отсреща бившият му колега. — Ела веднага в участъка. Уредих ти среща с фалшификатора.

Вайс само кимна. Мушна телефона обратно в сакото. Постоя още миг, загледан в тоалетната масичка.

„Поне още не съм друг човек“, повтори си наум.

Джули Уайънт все още бе жива.

Два часа по-късно Вайс гледаше през прозореца на двумоторния „Де Хавиланд“, а самолетът пореше рехавата мъгла на път към земята. Отдолу се простираха единствено необятни гори и още по-необятно море.

— Дано си даваш сметка какво точно правя за теб, Вайс — подхвърли Кетчъм от съседната седалка. — Наложи се да се обаждам и да моля разни хора за услуги. Трябваше едва ли не да падна на колене пред ФБР, а ти знаеш как мразя шибаните федерални.

Оплакванията му постепенно затихнаха и се превърнаха в нечленоразделно мърморене. Което беше добре, защото Вайс и без това не го слушаше. Продължи да зяпа през илюминатора, подпрял брадичка с юмрук. И последните остатъци от мъгла се разсеяха. Пред тях се разкри летището — две писти, разположени на кръст, до брега на океана.

Сянката . Мъглата в главата на Вайс също започна да се разсейва. Кълбото от впечатления, факти, предположения постепенно се разплиташе. Усещането, че времето го притиска, стана особено осезаемо и съвсем го изнерви, разбира се, доколкото човек с подобно мечешко спокойствие може да се изнерви. Въображаемата сцена натрапчиво се въртеше в главата му, също както рекламното видеоклипче на Джули Уайънт онази вечер на компютъра. Как бяга нагоре по стълбите, как разбива с ритник заключената врата, как вижда момичето на леглото. Всяка секунда бе важна.

Сянката .

— Божичко, това пък колко го мразя — отвори уста Кетчъм след известно време. Бяха слезли от самолета и Вайс направляваше взетата под наем кола по крайбрежния път. — Гледай само — махна той отчаяно към предното стъкло. Имаше предвид пейзажа от крайбрежни скали и прибой, слънчеви лъчи, проникващи през листата на дърветата, лазурносиньо небе над криволичещия път. — Тези второстепенни пътища са отвратителни. На тях ми става по-гадно, отколкото в шибания самолет…

Сянката . Вайс бе един от първите полицаи на местопрестъплението на така нареченото „Убийство от Саут Бей“. Изгледа как полицейските водолази вадят детските трупове от залива. В паметта му се запечата едно момиченце — половината й лице бе отнесено от куршум, тялото й бе изгризано от рибите, но единият профил си седеше непокътнат, сладко дете, унесено в сън.

Вайс ми каза, че журналистите измислили престъпник, който да е достатъчно кръвожаден, за да извърши убийствата. Джеф Блум от „Кроникъл“, който разполагал с „един неназован източник“, можеше да претендира за авторски права. Създаденият от него образ бе на измислено чудовище с мелодраматично име; безмилостен убиец, от когото се страхуват дори престъпниците; убиец, който може да намери всекиго, да проникне навсякъде, за да изпълни мократа си поръчка. Всичко това го знам от Вайс.

Това, което пропусна и което разбрах от слуховете, е, че истинският създател на дяволското изчадие, „неназованият източник“ на Блум е полицейски детектив, опитал се да мисли по-различно от колегите си. Самият той не бил сигурен дали си е измислил Сянката, или е успял да го долови между редовете на събитията.