Андрю Клаван - Пътят на динамита

Крис загледа през прозореца. Втренчи се в къщата. И тогава му хрумна нова идея и той огледа трескаво улицата. Оттук се виждаше съвсем малко от нея, просто парченце, заключено между къщите и дърветата. Той го огледа нервно. „Дали Хиршорн знае?“, зачуди се Крис. Дали вече е разбрал? Дали вече не е пратил хората си за него? Дали в момента не идват насам?

Устата му пресъхна. Прокара несъзнателно ръка по нея. Не. Не може да е разбрал. Откъде ще знае? Крис отново се втренчи в къщата и по-специално в прозореца на спалнята на горния етаж. Тресеше го от страх, стомахът му се обръщаше, но гласът му прозвуча равно и спокойно, сякаш принадлежеше на друг човек.

— Трябва да ида там — каза. — Трябва да накараме копелето да се разкара от къщата, за да ида там. Налага се. Трябва да разбера какво, по дяволите, става.

Точно тогава Вайс откри търсения магазин.

Потропа на стъклената врата. Долепи нос до витрината, за да може по-добре да разгледа вътрешността му. Мястото се казваше „Истинското аз“ и бе магазинче за перуки и удължаване на коса. На вратата висеше бележка, че е затворено за обяд и ще отвори в два. Вайс обаче прекара известно време в отсрещното кафене и видя един човек да влиза вътре.

Магазинчето се намираше на границата на „Хайт“, свито между магазин за цигари и тютюн и заведение за хранене. Друг детектив на негово място може би щеше да го пропусне, тъй като такива като него имаше безброй в града. Вайс обаче, със странните му инстинкти за човешкия начин на мислене, бе свикнал да е прав за подобни неща. Надушваше, че приближава целта.

Отново потропа на стъклената врата. В сумрака на помещението от другата страна изплува кръгло бяло лице. Притежателят му разигра малка пантомима под надслов „Затворено е, така че се разкарай“, като разпери ръце и потупа многозначително часовника си. В отговор Вайс потропа още по-настоятелно. Мъжът отвътре завъртя отчаяно очи към небето и се запъти към вратата.

Оказа се, че авторът на импровизираната пантомима е собственикът на магазина. Патрик Фандлър. Вайс го класифицира като нормален средностатистически хомосексуалист: грижливо направена прическа, широк ханш, хубаво лице, модерни панталони и пуловер.

— Видяхте ли какво пише на табелката? — попита той раздразнено през открехнатата врата. — Време е за папкане. В края на краищата това е само магазин за перуки. Сигурен съм, че каквото и да ви мъчи, ще почака. — После огледа небрежно пригладената прошарена коса на Вайс и добави: — А може би греша. Наистина приличате на човек, който спешно се нуждае от услугите ми.

Вайс пробута визитката си през процепа на вратата.

— Казвам се Вайс. Частен детектив съм.

— Стига бе! Като по филмите ли?

— Долу-горе. Не съвсем. Мога ли да вляза и да ви задам няколко въпроса?

Фандлър огледа визитката още секунда-две.

— Mi casa es su casa 4 4 Моята къща е и твоя къща (исп.). — Б.пр. — заяви той, отдръпна се и отвори широко вратата.

Вайс го последва към щанда в дъното на магазина. Върху остъклена витрина с кичури за удължаване на коса лежеше наченат сандвич с риба тон. Странните на пръв поглед плитки с рус и кестеняв цвят отдолу приличаха на трофейни опашки от диви животни. Вайс извади снимката на Джули Уайънт и я остави върху витрината.

Патрик Фандлър й хвърли бърз поглед.

— А, да — каза той. — Такава коса не се забравя.

Вайс кимна. Точно на това се надяваше. И според него никой не можеше да забрави подобна коса. Апатичното му изражение на ловджийско псе не се промени, но нещо вътре в него затрепка. Усети възбуда.

— Както и лицето, разбира се! — продължи Фандлър. — Беше толкова красива, че за момент ми се прииска да съм лесбийка.

Вайс наклони брадичка, за да покаже, че е забелязал шегата.

— Било е преди около три месеца, нали? — попита, за да е сигурен.

— Да, някъде тогава.

— А купи ли нещо?

— Разбира се, нали затова я помня. Купи си перука.

Вайс успя да запази каменното си изражение. Наложи се обаче да си поеме дълбоко дъх, за да се успокои.

— Перука?

— Да. Зачудих се защо момиче с такава прелестна коса ще иска да я крие под перука. — Продължи Фандлър.

— Дааа — проточи Вайс.

„Жива е“, помисли си. Беше сигурен. Джули Уайънт бе все още жива. Инсценирала бе самоубийство, купила си бе перука и беше изчезнала.

— Сега, като се замисля, се сещам, че всъщност взе три перуки. Руса и две черни, едната, от които с кафеникави кичури — каза Фандлър. — Пробва ги ей тук.