Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Чуй ме… — повтори Бишоп.

— Е, как беше, Франк? — попита тя и подсмръкна. — А? Добре ли си прекара? Дойде да поработиш през лятото, трябваше ти къща и някоя да чукаш и аз просто ти се изпречих на пътя? Така ли е?

Бишоп изруга през зъби. Какво, по дяволите, искаше тази жена от него? Какво да й каже сега, че това му е работата ли?

— Ще ме изслушаш ли най-сетне?

— Защото за мен бе нещо повече, разбра ли? — извика тя. — Беше повече от…

Рискуваше да се разплаче, ако продължи да говори, така че спря. Стисна очи. Разтърка горната част на носа си с палец и показалец. Една сълза успя да избяга и се плъзна по дланта й.

— По дяволите.

Бишоп бавно се изправи.

— Катлин…

Тя закри очите си с длан, а устните й затрепериха.

— Чувствам се толкова скапана — изхлипа. — Животът ми е скапан. Не мога да се върна там. — От гърдите й се изтръгна стон. — Не мога да продължа да живея с него. Просто не мога, не мога повече.

Свали ръка и откри нещастното си лице. Изражението й бе умолително, без задръжки, лишено от гордост.

— Защо трябва да си ходиш? Защо не останеш? Защо трябва да си тръгваш?

Бишоп отново изруга, този път по-тихо. Приближи се. Сложи ръце на раменете й. Погледна плувналите в сълзи очи и черните струйки спирала, рукнали по бузите.

— Катлин, трябва да се махнеш оттук — каза той.

— Мога да те направя щастлив, нали? — попита тя. — Бяхме щастливи заедно, нали?

— Чуй ме сега! — поде Бишоп отново, този път по-настоятелно. — Той ще те убие, Кат. Хиршорн ще те убие. Вече приключи с Крис. Ще убие него, а после и теб.

Тя го погледна с недоумение.

— Разбираш ли какво ти казвам? — попита Бишоп. — Трябва да се махнеш от града, докато всичко свърши. Докато Хиршорн приключи, докато не си отиде и той.

Катлин продължи да го гледа втренчено още няколко секунди. Едва след това думите му стигнаха до съзнанието й и тя разбра, че това е краят. Лицето й потъмня от гняв. Отскубна се от Бишоп.

— Стига си дрънкал глупости — извика. — Какво си мислиш, че ще ми подариш великите си съвети и ще ме пратиш да си ходя? Майната ти. Майната ти, Франк. Кой си ти въобще, та да си даваш вид, че те е грижа какво се случва с мен.

Тя отпусна глава и се разплака. Бишоп отново се приближи. Катлин го отблъсна.

— Недей. Махни се от тук. Не ме докосвай.

Послуша я. Не я докосна. Само я гледаше. Според него направи каквото трябва. Принципите или съвестта, или чувствата му бяха удовлетворени. Предупреди я. Направи каквото можа. „Какво друго да кажа?“, запита се той. Животът си е неин. Какво друго да каже?

Катлин вдигна глава, видя, че стои там и я гледа безучастно. От устата й се разнесе горчив смях. После сълзите пак потекоха и тя поклати глава.

— Не можеш ли да ме обикнеш? — попита меко.

Бишоп не отговори. Продължи да стои и да я наблюдава. За момент можеше да се зачуди… но не. Не я обича. Не обича никого.

Продължи да стои неподвижно и да гледа, докато Катлин излезе от стаята.

Колкото до Катлин, тя бавно се прибра вкъщи. Мудно изкачи стълбите до спалнята си.

Легна по гръб на леглото и се вторачи в тавана. Остана така дълго време. Поплака си. Светлината на лампата изглеждаше размазана през сълзите.

Беше бясна, преди всичко на себе си. По-лошо — чувстваше се пълна глупачка. Струваше й се, че глупостта й е изложена на показ пред целия квартал. Сякаш е гола и колкото и дрехи да навлече, пак ще си остане гола и засрамена пред всеки срещнат. Срамът я караше да беснее и срещу мъжа, когото познаваше като Франк Кенеди. Искаше й се да е мъртъв. Представяше си как го блъска камион и никой никога повече не чува нито за него, нито за връзката им. В същото време обаче го обичаше. Както си мечтаеше да го види мъртъв, така й се искаше да го зърне на прага, да чуе, че съжалява за случилото се, че е сбъркал, че я обича. Толкова й бе добре с него — в леглото, в прегръдките му. Отношението му я караше да се чувства хубава. Когато лежаха заедно, мислите й летяха към бъдещето, към новия живот, появил се благодарение на него. Точно заради него успя да прозре колко нещастна е всъщност с Крис. И преди й се струваше, че е така, но не с такава яснота. Франк, или човекът, когото познаваше под това име, се отнасяше нежно и уверено с нея — съвсем различно от пиянските изпълнения на Крис, който, освен че я биеше, се опитваше да се докаже пред света като се мъкне с престъпници от рода на Хиршорн. Всичко това минаваше пред очите й, докато лежеше отпусната в ръцете на Франк. Тогава бе сигурна, че ще започне наново. Сега вече знаеше, че се е лъгала. Опита да се убеди, че и сама е в състояние да промени живота си, без помощта на Франк. Искаше й се да повярва, че може да напусне Крис и да започне на чисто. Но всеки път, щом се опиташе да чертае някакви планове, стигаше до задънена улица. Знаеше, че пак ще се върне при Крис, нещата ще продължат постарому и така ден след ден, завинаги.