Андрю Клаван - Пътят на динамита

Той продължи да гледа черния триъгълник между краката на проститутката, но очите му вече искряха. „Някой сигурно ще си спомни — помисли си. — Момиче с такава коса да си купува перука. Дори и сега, дори няколко месеца по-късно. Сигурно ще помнят.“

Момичето протегна ръка. Вайс я пое. Надигна се тежко от стола. Представи си как тича нагоре по стълбите, рита заключената врата…

Проститутката го поведе към спалнята.

До този момент се опитвах да огранича участието си в тази история до минимум. Знам, че несполуките на младостта ми не могат да се мерят с описаните събития. Но по причини, които скоро ще станат ясни, тук трябва да направя кратка пауза и да разкажа възможно най-сбито пикантната и поучителна история на първото ми разследване.

Сигурно помните, че като награда за „разкриването“ на случая с испанската девица Вайс ми възложи да помагам на Сиси Труит в разследването на случая „Строубъри“. Тиодор Строубъри, двадесет и шест годишен, обвиняем в процеса, беше наш клиент. Не от най-приятните. От полицейската му снимка в профил и анфас гледаше опасен престъпник с изкривено лице и рошава мазна коса. Беше наркоман, вече осъждан за кражба. Този път го обвиняваха, че прострелял студент от „Станфорд“ в гърба, докато го обирал близо до банкомат. Студентът на име Бил Марс, който бе резервен полузащитник от отбора на „Кардинале“, щеше да прекара остатъка от живота си парализиран. Родителите на Строубъри наели „Джаф и Джаф“, адвокатската кантора над нас, да защитава сина им. „Джаф и Джаф“ на свой ред, както обикновено, наеха нас да проверим миналото на свидетелите, да видим дали версиите им са истински и тъй нататък. Тук трябваше да помагам аз.

Нямах търпение да започна кариерата си на частен детектив, така че на другата сутрин застанах пред стаята на Сиси в очакване да се появи на работа. Гледката я накара да се разсмее със специфичния си майчински смях. Поех от нея купчината папки и книги, докато отключи вратата. Помня, че й се наложи да се наведе, за да го направи. Аз пък отстъпих крачка назад, за да мога по-добре да се насладя на гледката.

Както вече казах, Вайс беше луд по Сиси, а и тя бе прекрасна в много отношения. Ако питате мен обаче, в нея имаше и нещо странно. Например задължителните й ученически тоалети с плисирани полички и жилетки. Освен това милото й отношение, граничещо с майчинска загриженост, можеше да бъде доста досадно. Можех да се обзаложа, че когато е сама, я хващат нервите. Въпреки това трябва да призная, че я намирах доста привлекателна. Беше поне десет години по-възрастна от мен, ако не и повече, но все още имаше мека руса коса и деликатни черти. А сините й очи гледаха с такова съчувствие и тихият й глас галеше така нежно, че… Все пак бях още хлапе, откъснато на три хиляди мили от дома. Какво мога да кажа? Желаех я безумно.

И така, надвесихме се над пръснатите по бюрото папки, допряхме глави, а аз вдишвах с пълни гърди аромата й. Случеше ли се да преплетем погледи, напрягах всички сили да я убедя с очи, че съм винаги насреща за фриволни забавления на смешната цена на градски разговор и може би парите за такси обратно до квартирата ми.

— Освен жертвата, имаме само още един очевидец на престъплението — каза Сиси Траут с разтърсващо еротичен шепот. — Но с него шега не бива. Отец Реджиналд О’Мара. Католически свещеник.

Изсмях се пресилено.

— Реджиналд О’Мара? Да не би да е братът на губернатора?

— Точно той. Ръководи център за младежи в мисията си. Случило се тази вечер да се връща късно и станал свидетел на престъплението. Всъщност той подал сигнала в полицията от мобилния си телефон.

Изгледах я продължително. Очите й бяха ужасно хубави. Ужасно разбиращи.

— Значи имаме свещеник — повторих, — брат на губернатора, човек, спечелил признание за работата си с деца в неравностойно положение, който е видял нашето момче — наркоман, лежал два пъти в затвора, да прострелва студент в гърба. Какво точно се предполага да направим?

— Да открием нещо, което е в състояние да опровергае показанията му, глупчо, какво друго — отвърна Сиси.

Пак се изсмях. После смехът ми секна.

— Сериозно ли говориш?

— Свещениците също могат да лъжат, миличък. Без значение чии братя са. Освен това е възможно да е сгрешил нещо. Работата ни е да направим възможното машината на правосъдието да работи както трябва, като изкопаем всички факти в подкрепа на тезата, че той може би не е идеалният свидетел, за какъвто се представя.