Андрю Клаван - Пътят на динамита

Уискито бе хубаво, а проститутката красива. На Вайс обаче му бе тежко, чувстваше се потиснат, на ръба.

Седеше на стола до големия прозорец. Беше с гръб към стъклото, с гръб към нощта и града. Гледаше момичето. По някаква причина красотата й го вадеше от равновесие.

Имаше червена коса, точно както поръча. Не със златисточервения оттенък на Джули Уайънт, но все пак достатъчно светлочервена. Не можеше да отрече, че Кейси се е постарала въпреки краткото време. Момичето имаше и сладко лице, точно както поиска. Топла усмивка, високи изваяни скули, вирната брадичка. Вайс отпи от уискито. Наблюдаваше я как сваля дрехите си. Изражението му си остана непроменено — меланхолични и отпуснати черти, като на хрътка. Чувстваше се потиснат, нервен. Уплашен.

Уплашен, това бе думата. Всичко бе заради мъртвия адвокат. Бяха закачили Крауч да съхне като пране в собствената му изба. Съдебният лекар, който пристигна, каза, че имало следи от измъчване. На ченгетата не им стана много приятно. Дойдоха с неприятно чувство още в началото, заради това, че Вайс е открил трупа. Мотаха го с часове, разпитваха го сякаш е заподозрян в убийство. През всичкото това време чувството за припряност не само не го напусна, но дори се усили. Крауч — мъртъв. Ридър — мъртъв. Джули Уайънт…

Продължи да си се представя как търчи нагоре по стълбите. Рита вратата. Спасява я в последната секунда. Мозъкът му се занимаваше само с това. И го беше страх.

Проститутката свали бавно една презрамка от рамото си. Хвърли му кос поглед. Облиза устни. Това трябваше да го възбуди, но успя единствено да го раздразни. Вайс не си падаше по пошлия стил на порноактрисите. Трябваше да я инструктират за това.

Момичето задиша учестено. Погали едната си гърда.

Вайс махна нетърпеливо с ръка, сякаш гонеше досадна муха.

— Няма нужда от това — каза.

Момичето тутакси излезе от ролята.

— О, да, извинявай, казаха ми. Ама забравих.

— Няма нищо — отвърна Вайс. — Просто се съблечи.

Тя го послуша и бързо свали дрехите си, все едно че е сама в стаята. Метна роклята небрежно върху облегалката на канапето. Останала само по сутиен и бикини, тя разпери ръце насреща му в закачлив жест.

— Така става ли? — попита.

— Така е супер — увери я Вайс. — Супер.

Тя поклати глава.

— Защо не вземеш да се ожениш. Ще ти е много по-добре.

Вайс се размърда на стола и ледът в чашата му иззвъня.

Помисли си, че не е трябвало да иска червенокоса проститутка. Колко глупаво и детинско от негова страна. Сега щеше да се разочарова. Просто не бе възможно да докараш онзи цвят — златистото червено.

— Бях — каза той. — Бях женен. И не бях по-добре.

— Ами значи пак трябва да опиташ — посъветва го проститутката. — Намери си някое хубаво момиче да се грижи за теб и да те обича от време на време. Я се виж какъв мъж си.

— Не знам. Може и да си права.

— Всички момичета разправят колко си готин. Сериозно. Имаш страхотна репутация.

Вайс се усмихна вяло.

— Еее… Благодаря.

— Романтик си, сигурно в това е цялата работа — продължи проститутката. — Навярно си от онези, дето живеят повече с измислиците си, отколкото с истинския свят.

— По дяволите — ядоса се наужким Вайс. — Казах на Кейси повече да не ми праща психоложки.

Момичето имаше хубав смях.

— Много смешно. Всъщност завършвам бизнес администрация, ха-ха-ха.

Тя се пресегна и разкопча сутиена. Хубави гърди, чудесни, първо качество. Закръглени, щръкнали, с големи розови зърна. При вида им направо му спря дъхът. Но дори и сега усети, че се разсейва и част от мислите му тичат нагоре по стъпалата и разбиват заключената врата… Всяка секунда е ценна.

Проститутката се приближи. Все още с бикини, но вече с разголени гърди. Приклекна до стола му и провря коляно между неговите. Приглади косата покрай ушите му и нежно го целуна. Вайс остави чашата. Прокара пръсти по кожата на момичето. Беше толкова мека, че го побиха тръпки.

— Ей, къде скиташ? — прошепна тя. Повдигна брадичката му с пръст и го погледна в очите. — Искам да внимаваш.

Вайс я притегли към себе си. Скри лице в косата й и я остави да го гали.

— Ммм, сега вече си при мен — измърмори момичето.

Отдръпна се от него и се изправи. Свали бикините и пристъпи встрани. Вайс гледаше право в триъгълника й. Космите й бяха черни. Нямаше и помен от червено.

„Сложила е перука“, помисли си.

Внезапно сърцето му заби учестено. Това е първото нещо, което една жена променя, когато иска да се скрие — косата. Но Джули Уайънт надали е искала да подстригва или боядисва своята. Такава прекрасна, копринено мека, златисто червена коса. Ако е искала да се скрие, ако е искала да инсценира самоубийство и после да избяга, първото нещо, което е трябвало да направи, е да си купи перука.