Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Да — отвърна по-спокойно Бишоп.

Единственото нещо, което в този момент го впечатляваше, бе Вайс. В моменти като този чувстваше огромно уважение към шефа си. Вайс притежаваше гениалната дарба да измисля подобни прикрития, да ги конструира така, че да звучат правдоподобно. И по някакъв начин винаги успяваше да ги включи в системата така, че другите детективи да си приписват заслугите за намирането им. Ето например Хиршорн — богат, умен, влиятелен. Има на разположение всички средства и възможности да направи всяка проверка, за която се сети. И Вайс бе успял да го излъже. Бишоп погледна Хиршорн и си помисли какво арогантно копеле е и как се е хванал на въдицата на Вайс. Помисли си още как самият той, Бишоп, ще навре това арогантно копеле в миша дупка и ще поднесе главата му на тепсия на Вайс.

— Да — повтори той. — Впечатлен съм.

— Добре — кимна Хиршорн и затвори папката. — Добре — отблъсна се от бюрото с две ръце и се изправи. — Надявам се, разбираш колко сериозна е работата ми. — Отново заобиколи кожения си стол и приседна на бюрото, така че да може да се надвеси над Бишоп. — Казвам го, защото съм на път да те поканя да се присъединиш към нещо, което може да ти струва живота.

Каза го просто ей така. Доста мелодраматично. Бишоп повдигна вежди.

— За мен животът ми е доста скъп.

— Сто хиляди долара?

— Да, май толкова струва.

— За един ден работа.

— Супер — кимна Бишоп.

— За щастие всички подготвителни работи са свършени. Всичко, от което имаме нужда, вече е пренесено. Това, за което ми трябваш, е само един полет, един последен полет след два дни. Готов ли си да го направиш?

— А някакви други подробности? — попита Бишоп.

— Нищо повече.

— Добре, щом става въпрос за сто хиляди долара, съм навит.

Хиршорн кимна. Вече не се усмихваше очарователно под стоманеносивите си мустаци. В сините му очи спряха да играят весели пламъчета. Оглеждаше пресметливо Бишоп, наблюдаваше внимателно как ще реагира на думите му.

— Ето какво очаквам от теб — каза той. — Виждаме се утре в шест на летището. Летим до някъде. Когато стигнем на мястото, ще ти кажа повече за работата, но само толкова, колкото ти трябва да знаеш. След като те инструктирам, няма да можеш да напускаш мястото или да влизаш във връзка, с когото и да е, по каквато и да е причина, докато не свършим всичко. Разбра ли ме? Съжалявам, че трябва да взимам всички тези предпазни мерки. Сигурен съм, че си добро момче и си много надежден. Но от друга страна, не те познавам. Трябва да действам внимателно. Този мой познат… той е човек с високи изисквания… високи изисквания — повтори отнесено.

Нещо в думите, в начина, по който ги каза, накара Бишоп да се замисли. Беше почти сигурен, че в тона на Хиршорн се прокрадват нотки на страх. Новият му работодател се страхуваше от този свой познат. Бишоп се сети за имейла на Вайс: „Това, което ме притеснява, е възможната връзка между всички тези хора и особено опасен наемен убиец, когото наричат Сянката…“

— Ще кажа само, че не ми е много приятно да правя промени в толкова сложна операция в последната минута — продължи Хиршорн. — Ти трябва да запомниш само едно: предлагам ти страхотна далавера. Влезеш ли вътре обаче, трябва да съм сигурен, че ще си държиш устата затворена. Това е сделката.

Бишоп кимна. „Божичко, каква въдица за лапнишарани е това“, мина му през ума. Нямаше как да е другояче. Трябваше да се остави да го заведат на неизвестно място. Да не се свързва с никого, докато не изпълни задачата. И какво точно щяха да направят с него, когато задачата е изпълнена? Да му платят? Да му наринат сто хилядарки и да го пуснат да си ходи по живо, по здраво. Някакъв напълно непознат, хванат от улицата? Хайде де. Сто хиляди долара са си доста пари за един ден работа. А един куршум в главата е много по-евтин и решава всички проблеми.

„Олеле — помисли си Бишоп. — Вайс просто ще откачи, като разбере за това.“ Вайс щеше да го изтегли от случая в мига, в който чуеше за какво става въпрос.

Значи просто трябваше да се погрижи Вайс да разбере за какво става въпрос, когато вече е прекалено късно да го спре.

— Има и още нещо — каза Хиршорн.

Седеше неподвижно в кожения си стол. Беше отпуснал ръце в скута си, сплел пръсти. Изглеждаше отпуснат, но Бишоп долови напрежението. Почувства, стори му се, че дори чува скърцането от опънатите нерви на човека срещу себе си.

— Ако не искаш да се замесваш в подобни работи, ще те разбера — поде тихо Хиршорн. — Няма проблем, разделяме се и всеки си продължава по пътя. Но искам да решиш сега. Щом веднъж те взема в екипа, щом ти кажа подробностите по операцията, няма връщане назад. Това е.