Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Исках да поговорим за спречкването онази вечер в „Детелината“ — поде Хиршорн. — Нали знаеш, че Крис Уонамейкър е мой служител. Нещо повече, с баща му бяхме приятели — изкарахме заедно училище и след това той работи за мен до смъртта си миналата година. — Вдигна ръка сякаш да накара Бишоп да замълчи, но Бишоп още не беше в състояние да говори. — Ясно ми е, че от време на време възникват лични спорове. Естествено, че трябва да ги разрешаваме. Все пак, мъже сме. Знаем правилата.

Хиршорн се усмихна и в сините му очи заиграха пламъчета. Те обаче изобщо не навеждаха на мисълта, че животът е поредица от приятни преживявания. По-скоро искаха да намекнат, че Хиршорн е в състояние съвсем лесно да го изтрие от лицето на земята, все едно че изплаква кафяво петно от бельото си. Бишоп, от своя страна, свит на канапето, останал без дъх, възприе пламъчетата като нещо слузесто, което бавно пълзи нагоре по гръбнака му.

— Както и да е — продължи Хиршорн. — В този град, в моя град, нещата се решават по определен начин, по моя начин. Ако имаш сметки за уреждане с някой от служителите ми, без значение дали са лични или не, първо ги уреждаш с мен. Както научихме току-що, има много по-лоши неща от това да те ударят в корема. И ако ме ядосаш, господин Кенеди, ще уредя тези неща да ти се случат без дори да се наложи да си мърдам пръста. Разбра ли ме добре?

Бишоп прокара сковано длан през устата си, за да избърше потеклата оттам слюнка. Успя да събере сили и се поизправи на канапето. Кимна.

— Да — прошепна той.

— Добре. — Хиршорн постави длани на коленете си и се изправи. Продължи да говори малко по-отсечено, вече по същество. — Сега да поговорим как можем да си бъдем полезни един на друг.

Приближи се към прозореца зад бюрото си. Спря се до него и сключи ръце зад гърба си. Хвърли поглед към равнините и планините отвън. Нарочно остана с гръб към Бишоп, сякаш искаше да му каже, че вече е в негова власт, че няма повод да се страхува от човека, свит на канапето му. Бишоп обаче нямаше нужда от подобно послание, знаеше, че няма защо да се страхуват от него. Не и в момента. Отпусна се отново в мекото канапе. Остана така, с черни кръгове пред очите, притиснал корема си с ръка и зачака.

Хиршорн се обърна и го погледна. Светлината от прозореца зад него не позволяваше да се различат чертите на лицето му. Беше просто тъмен силует, обграден от сияние.

— Преди няколко седмици поех ангажимент към… един познат. Доста сериозен ангажимент към доста сериозен познат. Ангажиментът изисква участието на добре подготвен и опитен пилот.

— Крис — изстена Бишоп. Опита се да вложи колкото се може повече презрение в името.

Хиршорн наведе глава. Бишоп си помисли, че може би се усмихва, но не бе сигурен.

— Да, Крис. Крис беше моят пилот. Времето доста ме притискаше и, както вече казах, Крис е син на стар мой приятел, който, честно казано, имаше нужда да му дам шанс. Така че го взех в екипа. — Хиршорн разпери ръце. — Човек трябва да се опитва да е щедър, да се отнася добре със старите си приятели, нали така? За нещастие невинаги се получава. Както явно си забелязал, Крис е малко безотговорен в отношенията си с хората. Особено когато се напие. Оказа се също, че това е едва ли не постоянното му състояние. И така, ето какво е положението: трябва ми нов пилот, и то бързо. — Той се дръпна от прозореца, пристъпи към Бишоп и го погледна. — Спомена, че искаш да се заемеш с работата.

— Да… — пое си дъх Бишоп. — Точно така.

— Е, това е хубаво. Изглежда, че имаш достатъчно опит и си подходящ. — Хиршорн отново пристъпи и седна зад бюрото. Придърпа една папка и я отвори. — Франк Кенеди. Роден в Санта Мария, Калифорния, син на Стив и Марси. Има по-малка сестра Сюзън. Живял си в семейство на военни, доста сте се местили — Тексас, Луизиана, дрън-дрън-дрън. И така нататък, и така нататък. Да говорим по същество: летял си за „Браво“ в Близкия изток. Наградили са те с Авиаторски кръст за заслуги и Сребърна звезда. Оттогава не си се задържал много на едно място. Имал си известни пререкания със закона. Арестували са те за побой в… да видим… Сиатъл, не Финикс. Свалили са обвиненията. В Сиатъл първоначално обвинението е било за въоръжено нападение, като впоследствие са го променили на хулиганство. Лежал си три месеца. Полицаят, който отговаря за освобождаването ти под гаранция, сигурно вече леко се притеснява от отсъствието ти. — Хиршорн вдигна глава. Озари го с очарователната си, ослепителнобяла усмивка. — Надявам се да съм те впечатлил с разузнавателната ни информация.