Андрю Клаван - Пътят на динамита

— Може би — направих гримаса. — Честно да ти кажа, най-вероятно е предпочитал смъртта пред действителността. Повечето хора са така. Просто им трябва повече време, за да го осъзнаят.

Стана ми приятно, че Вайс кимна в знак на съгласие с думите ми. Обърна се и тръгна към кабинета си. После спря и ми каза:

— Да знаеш, че те давам на Сиси за случая „Строубъри“.

В първия момент не го разбрах или по-скоро не повярвах на ушите си. После въодушевлението ме завладя:

— Наистина ли?…

— Нуждае се от помощ за двама свидетели.

Наистина щеше да го направи. Щеше да ме включи в разследване. Даваше ми истинска работа, по истински случай. За пръв път ме включваше в подобно нещо. Огромна стъпка напред за мен.

— Благодаря — казах. — Страхотно. Супер. Благодаря. Наистина. Наистина благодаря.

— Това ти е наградата за разрешаването на случая с испанската девица.

— Добре, добре. Ха-ха-ха.

— Сега се обръщам. Да не вземеш да изчезнеш.

— Ооо, я стига.

Хлътна в кабинета си. Остави вратата отворена, така че чувах какво прави. Чух, че въздъхна тежко, чух, че се отпусна в стола си. Заех се да разчиствам бюрото си в очакване на новата работа. Чух, че пуска компютъра, чух познатите звуци — писукане, подсвирване, елементарна мелодия. После чух и добре познатия звук, който го уведомяваше, че има поща. „Бишоп“, помислих си.

Тишина. Сигурно четеше. Вдигнах телефона да звънна на Сиси Труит и да я уведомя, че има нов помощник по случая „Строубъри“.

Откъм вратата на Вайс се разнесе недоволно сумтене.

— Мамка му — изруга той.

Последва рязък звук, който оприличих на затръшване на капака на лаптопа му.

„Вайс. Положението тук е нестабилно. Крис Уонамейкър се огъва. Спречкахме се и Хиршорн със сигурност е разбрал това. Има много неизвестни: докога ще издържи Катлин, без да каже на мъжа си; как ще реагира той; какво ще направи Хиршорн. Но друг начин просто не виждам. От разговорите ми с Катлин оставам с впечатление, че самият Крис няма идея в какво точно е замесен. Мога да измъкна информация единствено от Хиршорн, ако успея да се приближа до него. Но каквото и да са намислили, не ми остава много време. Правя каквото мога. Дж.Б.“

Този ден утрото в Дрискол дойде ясно и ведро. В ранния час слънцето все още топлеше приятно. Кварталът бе тих — мъжете на работа, някои от жените също, а децата по летни лагери или бог знае къде. Лаеше куче. Тук-там потракваха градински пръскачки. Една гугутка, кацнала върху телефонните жици, повтаряше досадната си песничка до безкрай.

Бишоп седеше до прозореца в спалнята и наблюдаваше как Крис Уонамейкър удря Катлин. Съпрузите бяха в дневната си в съседната къща. Караха се вече поне десет минути и най-сетне Крис вдигна ръка и зашлеви жена си през лицето.

— О, по дяволите — изкрещя тя.

Опита се да отвърне на удара е юмрук в лицето му. Той лесно отклони ръката й, ядоса се още повече и отново я удари. Този път вложи повече сила, Катлин се олюля и се строполи на пода. Докато падаше, удари главата си в тапицирания диван.

Ъгълчето на устата на Бишоп потрепери, което за него бе равносилно на примижване от болка. Въпреки това не помръдна от мястото си, продължи да седи неподвижно на стола до бюрото, да гледа и да пуши прикрит зад пердето. Беше изгасил лампата в стаята. Прозорецът му бе отворен. Виждаше идеално семейство Уонамейкър и дори чуваше гласовете им. Можеше да различи и думите, но само ако викат.

— Искам да се разкара от там! И то веднага! — кресна Крис към падналата Катлин.

Тя също изкрещя, макар и през сълзи:

— Това си е моята къща! Ще я давам, на когото си искам!

Очите на Крис побеляха от гняв. Той разярено закрачи напред-назад из стаята. Дори от прозореца на Бишоп се виждаше колко е ядосан. Едната му буза все още бе мораво лилава — точно там го удари лакътят на Бишоп преди две вечери в „Детелината“. Насинената буза придаваше на Крис зловещ вид. Приличаше на изгладнял звяр, който обикаля в клетката си. Той размаха пръст към падналата на пода Катлин, озъби й се, продължи да й говори грубо.

Сега вече понижи тон, но някои от думите все пак стигнаха до Бишоп: „… да души около теб“, каза Крис.

Катлин отвърна нещо. Не успя да го долови, но сигурно не беше особено мило, защото съпругът й я възнагради с ритник. Върхът на ботуша му се заби в бедрото й. Тя изпищя и се претърколи по-далеч от него. Остана на пода, стиснала бедрото си от болка. Крис продължи да крачи наоколо и да й говори. В един момент изкрещя: „Курва!“ Бишоп забеляза, че тялото на Катлин се тресе от ридания.