Андрю Клаван - Пътят на динамита

Думата „миличък“ от устата на Сиси свали значително количество кръв от мозъка в панталоните ми, затова, опасявам се, не успях добре да схвана смисъла на изречението. Просто заплувах като облаче в посока на компютъра си, „за да си напиша домашното“, както казват частните детективи.

А „домашното“ се оказа точно каквото предполагате. Нищо. Никакви арести, никакви присъди, никакви фалити, никакви обвинения, никакви запори. Нямаше дългове, нямаше измислени автобиографии, нямаше лъжи. Братът на губернатора бе завършил „Йейл“ с пълно отличие и бе постъпил в духовната академия. Работата му с бедните бе високо ценена и призната от целия град, от целия щат. По дяволите, дори президентът му бе стиснал ръката за това. Отец О’Мара бе гордост за брат си, губернатора, когото съветваше по някои въпроси, свързани с църквата и бедността. На практика свещеникът бе нещо като божия десница. За разлика от клиента ни. В нашия бранш такива като него наричаме просто отрепки.

По обяд почуках на вратата на Сиси. Този път застанах до прозореца и я загледах с кучешко покорство и копнеж.

— Кажи на нашия човек да си вземе още една пижама — посъветвах я. — Май няма скоро да се върне у дома.

Тя наклони глава и от устата й се разнесе звънлив смях. Докосна бузата ми с божествената си длан.

— Заминавай да провериш показанията му на местопрестъплението — нареди ми. — Когато си готов, напиши доклад за адвокатите.

Едва успях да се добера до бюрото си.

Както можеше да се очаква, показанията на отец О’Мара пред полицията бяха образец на откровение и лаконичност. Същата вечер тренираният от него баскетболен отбор в мисията имал мач до девет и половина. Отецът тръгнал да се прибира пеша на дълга разходка през градските хълмове, както винаги. Към десет и половина се озовал на улица „Пайн“, близо до хълма Ноб. Точно там станал свидетел на грабежа и стрелбата. Бил на отсрещната страна на тротоара, но забелязал добре клиента ни господин Строубъри на светлината от банкомата. Описал го като „висок чернокож младеж, с млечно шоколадова кожа, облечен с камуфлажна куртка. Накуцва, има лека плешивина на темето, със счупен нос“ и т.н., и т.н. Казал още, че Марс подал през рамо портфейла си на Строубъри. Строубъри го преровил, изругал гневно и стрелял два пъти в гърба на жертвата. После избягал в мрака. По-късно, на очната ставка, отец О’Мара безпогрешно разпознал клиента ни. Оказало се, че младият господин Строубъри вече е бил два пъти зад решетките за въоръжен грабеж. В предишните случаи успял да се помъкне леко, но този път ставаше въпрос за опит за убийство. Щеше да остарее зад решетките, освен ако „Джаф и Джаф“ не го спасят. Искрено се надявах да не успеят.

И все пак Сиси ми каза „миличък“ и добави нещо за съдебната система, а не знам и дали споменах, че ми каза „миличък“, така че май трябваше да се опитам да им помогна.

Пристигнах на местопрестъплението близо до хълма Ноб на улица „Пайн“ в ранния следобед. Чувствах се като печен детектив, така че се забавлявах. Опитах да сбърча горната си устна, да се муся и да гледам уморено с погледа на човек, видял две и двеста. Застанах на отсрещната страна на улицата и се зазяпах в минувачите покрай банкомата. Лицата им се различаваха лесно. Нямаше съмнение, че можеш да разпознаеш човек, когото си видял от такова разстояние. Нямаше съмнение, поне за мен, че отец О’Мара казва истината.

Щях да се връщам обратно в офиса, когато дяволът насади една мисъл в главата ми. Останах още миг и загледах по-внимателно минувачите по отсрещния тротоар. В съзнанието ми изникна полицейската снимка на Строубъри. Както казах, рошавата му коса се набиваше на очи. Ако младежът имаше плешиво петно на темето, то нямаше как да се забележи отпред или отстрани. Свещеникът никога не го бе виждал в гръб. След стрелбата Строубъри изчезнал в мрака. Тогава откъде знаеше за плешивината на темето.

Обърнах се и огледах прозорците на сградата над мен. „Може да го е забелязал единствено ако е гледал някъде оттам“, помислих си.

Във фоайето на сградата имаше десет пощенски кутии. На втория етаж живееше някой си Мърфи. Вероятно също ирландски католик. Натиснах звънеца. От домофона се обади мъжки глас, на когото казах, че доставям цветя. Отвори ми. Тутакси се почувствах ужасно умен и печен детектив.

Изкачих стълбите и видях, че господин Брад Мърфи ме чака на площадката. Оказа се доста млад. В позата му имаше нещо женствено, стоеше с ръка на кръста, леко вирнал хълбок.