Андрю Клаван - Пътят на динамита

Заплака неудържимо, а сълзите се затъркаляха една след друга по бузите и намокриха възглавницата. Взе хартиена носна кърпичка от шкафчето до леглото и я притисна към носа си. Замисли се за мъжа, когото познаваше като Франк, за времето им заедно и се разплака още по-горчиво. „По дяволите. Мамка му!“, прокле го мислено за начина, по който се отнесе с нея. Седеше си там насред стаята, зяпаше я е празни очи, без да му пука, за каквото и да е, без да знае какво да направи. „Преди бе толкова различен — помисли си Катлин. — Докато лежахме един до друг, докато си говорехме в мрака.“

Постепенно хлипанията й утихнаха. Тя смачка мократа носна кърпичка и издърпа нова от пликчето на нощното шкафче. Избърса носа си. После взе нова и скоро до бедрото й се образува купчина от мокри, смачкани носни кърпички. Продължи да лежи и да гледа в тавана, и да си мисли колко различно бе всичко преди, да си спомня нещата, които Франк й говореше, нежните, мили думи. Всичко ли бе лъжа? Каза й толкова мили неща, интересуваше се от нея, слушаше я как разказва за живота си, сякаш наистина го е грижа. Всичко ли беше преструвка? И колко загрижен изглеждаше, питаше я какво й се случва, какво прави Крис. Все се интересуваше от Крис. Подпитваше я за тайните му срещи с Бърни Хиршорн. В интерес на истината, при всяка тяхна среща неизбежно стигаха до темата за Крис и Хиршорн. Всеки божи път.

Катлин се изкашля глухо и подсмръкна. Посоката на мислите й се промени, без дори да го съзнава. Имаше нещо… нещо, което не бе както трябва. Сякаш някаква отрова проникна във вените й и бързо се разпростря по цялото тяло. От отровата всичко потъмня и й се стори несигурно. Стори й се, че при всяка среща с Франк са говорили за Крис и Хиршорн. Стори й се, че не са правили нищо друго. Франк я подтикваше да подслушва разговорите им. „Трябва да разбереш какво са намислили — каза й веднъж. — Трябва да се пазиш.“ Точно така каза. Помнеше го отлично. Направи всичко възможно, за да подслуша разговорите на Крис. При следващата й среща с Франк, му съобщаваше всичко, разбира се. Ако пък пропуснеше да му каже, той я подпитваше. Неизменно. Катлин си мислеше, че Франк просто иска да й помогне. Смяташе, че е загрижен за нея заради кашата, в която се е забъркал Крис. Настояваше да разбере повече за работите им, за да я предпази. Поне така твърдеше.

Очите й пробягаха напред-назад по тавана, сякаш четеше мислите си там. Нещата започваха да изглеждат по друг начин. Всичко. Продължаваше да е бясна. Франк я напусна и й идваше да го удуши, а сега и нещата, които й бе казал, звучаха по съвсем различен начин. Жилещата отрова на подозрението продължи да се разпростира из тялото й. Разпростираше се, разпростираше се и изведнъж Катлин си каза: „Чакай малко, ами ако…“

Сърцето й подскочи. Усети го точно така. Почувства сякаш сърцето й изведнъж е станало на мъртъв въглен, на черен прах. „Ами ако…“

Катлин седна в леглото и прибра колене към гърдите си. Устните й неволно се разтвориха. Мокрите й очи се разшириха и се защураха безпомощно из стаята. Нещастното й, влажно от сълзи лице се издължи от объркване и уплаха. Връхлетя я планина от мисли, образи, спомени. Как Франк пристига някъде от юг, от нищото. Как Рей уреди да наеме къщата точно от нея. Как Кенеди буквално й налетя още от първия ден… Да, тогава й стана приятно. Чувстваше се поласкана от вниманието му. Но сега гневът и жилещата отрова на подозрението във вените я накараха още веднъж да осмисли всичко. Спомни си и някои от нещата, които той каза… „Тревожа се за теб, Катлин. Притеснявам се от онова, което се случва у вас.“ Прозвуча й мило, романтично. „Трябва да разбереш какво точно говорят. За твое добро.“ Звучеше загрижено. Стори й се, че се опитва да я предпази по начина, по който трябва да го правят мъжете. Така, както става по филмите. Но сега…

Сега изведнъж всичко това й прозвуча не както трябва, лъжливо. Прозвуча й като… прозвуча й като куп глупости. Всъщност, като се позамисли, все още гневна, думите на Кенеди й прозвучаха точно като всички останали глупости, които мъжете й сервираха откакто се помни. Пълни глупости, лъжи, през целият й скапан живот.

Катлин се размърда и седна върху купчината мокри хартиени носни кърпички на леглото. Сложи ръка на корема си. Догади й се. Наистина й се догади. Имаше чувството, че ще повърне. Не можеше да си обясни какво се случва. Прекалено много мисли се въртяха в главата й.

И после внезапно всички тези мисли се скупчиха и станаха една-единствена мисъл: