Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

„Тогава защо да няма и една горе?“

Джордан не изглеждаше особено убеден.

- Дори и да има някакъв таван, кой знае дали е важен по някакъв начин?

- Важен е - каза Елизабет, клекна и започна да рисува в прахта. - Цялото място крещи, че е важно. Кръглата стая, триъгълникът, а сега и квадратът горе.

Тя начерта трите фигури, които образуваха символ.

- Това е знакът на философския камък - ахна Елизабет.

Сърцето на Ерин заби по-бързо, докато гледаше нагоре и се мъчеше да различи квадрата.

- Смятало се, че философският камък може да превръща оловото в злато и да създава еликсира на живота. Той е най-важният елемент в алхимията. Там горе трябва да има нещо.

Джордан забърза към бюрото.

- Помогни ми да го избутаме!

Преди Ерин да успее да помръдне, Елизабет се бе озовала до Джордан и избута бюрото в средата на стаята без чужда помощ.

Ерин се качи на него и протегна ръце към тавана, но беше твърде дребна. Дори Джордан се опита, но не му достигаха цели две стъпки, за да докосне тавана. Но поне вече Ерин можеше да различи по-ясно очертанията на квадрата.

Обърна се към Джордан.

- Ще трябва да...

Прекъсна я звън на стомана от долните етажи. След като бе запалил пожара, за да се увери, че няма измъкване по този път, врагът явно беше продължил нагоре - и се беше натъкнал на Рун и Кристиан.

„Но колко време ще издържат?“

Отговорът дойде моментално - отдолу се чу изпълнен с болка вик.

Елизабет рязко се завъртя, когато позна гласа.

- Рун...

- Върви - каза ѝ Ерин, но Елизабет вече беше изхвърчала покрай София, за да се притече на помощ на Рун.

- Разберете какво има там горе - нареди София, излезе в коридора и затръшна вратата. Ерин и Джордан останаха сами.

- Повдигни ме - задъхано каза Ерин, като се мъчеше да мисли единствено за задачата, за да удържи парализиращата паника.

Джордан я повдигна и тя се качи на раменете му. Малко несигурно натисна центъра на квадрата, но той не поддаде.

Откъм вратата се чуха писъци и ръмжене.

- По-бързо - извика София от другата страна.

- Държа те - увери я Джордан. - Действай.

Ерин пое дълбоко дъх, стъпи върху главата на Джордан и опря рамо в тавана. Натисна здраво. Посипа се прах и натрошен гипс... И единият ъгъл на квадрата поддаде и се повдигна мъничко.

„Значи наистина е врата!“

Премести се по-близо до поддалия се ръб и натисна отново. Капакът се повдигна по-високо, достатъчно, та Ерин да вкара трийсетсантиметровия фенер в процепа и да го нагласи вертикално.

- Готово...

Хвана се за ръба, набра се през тясната цепнатина и изпълзя по корем покрай фенера, като внимаваше да не го бутне. Щом мина, се обърна и с помощта на краката си повдигна капака още повече.

- Не знам колко време ще издържа! - извика надолу.

- Мога да скоча.

И Джордан наистина скочи. Пръстите му се вкопчиха в ръба на отвора и той се набра до нея. След това задържа капака с мускулестите си крака, а Ерин се огледа, намери як железен прът и го подпря.

Задъхана от усилията, Ерин взе фенера си и освети тайното пространство. Всичко беше покрито с прах. От гредите на тавана висяха въжета и макари.

Тя се дръпна от отвора и закачи някакво въже. Вдигна облак прах.

- Това трябва да са тайните механизми на Кели, с които е задвижвал вратите и стълбите.

- Жалко, че не работят - каза Джордан. - Можехме да ги използваме, за да се измъкнем.

Ерин се блъсна в някакво зъбно колело и го събори от оста му. То изтрака на пода. Шумът бе като експлозия в теснотията.

Тя продължи навътре. Подпокривното пространство, изглежда, бе с половината диаметър на стаята долу. Лъчът на фенера освети висок предмет, изправен до стената, матов от мръсотията и годините.

Нямаше как да сбърка формата му.

- Камбаната - каза Ерин.

Впери поглед в нея и в стърчащата стъклена тръба и си спомни разказва на Елизабет за стотиците стригои, умрели вътре, и как пушекът им бил събиран и извеждан през тръбата. За момент изпита страх да я доближи, след като знаеше ужасната ѝ история, но успя да превъзмогне суеверието и пристъпи напред.

- Рудолф сигурно я е скрил тук след смъртта на Джон Дий.

- Значи това е било съобщението на императора до Елизабет. Искал е да ѝ покаже как да намери проклетото нещо. Защо? За да може да продължи работата, започната от Дий ли?

- Надявам се - рече Ерин.

Джордан я погледна рязко.

- Защо се надяваш?