Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Стигнаха най-горния етаж. Тук въздухът направо пращеше от злонамереност. Елизабет копнееше да отметне глава и да ѝ се отдаде. Но вместо това докосна изгарящия я сребърен кръст и запази безизразна физиономия.

- Насам - каза тя. - Тук беше алхимическата лаборатория на Кели. Казваха, че именно в нея е призовавал Белмагел.

Въведе ги през двойни врати в голяма кръгла стая с гол дъсчен под. Покрита с петна дървена маса беше избутана до извитата стена.

- Мирише на сяра - каза Рун и се поколеба на прага.

- Сярата е често използвано от алхимиците вещество - обясни Елизабет, докато влизаше в стаята с Ерин и Джордан. - Явно онова, върху което е работил Кели тук, се е просмукало в самите кости на къщата.

Обяснението звучеше разумно, но дори Елизабет се съмняваше, че е вярно.

„Злото на това място изпълва къщата“.

Започна да се пита дали не е сгрешила за Кели. Може пък и да беше успял да призове успешно нещо мрачно в тази стая.

Докато Джордан изучаваше бюрото и отваряше различни чекмеджета, Ерин тръгна покрай стените, като разглеждаше трите стенописа върху гладката мазилка и латинските надписи под тях.

След като приключи обиколката си, се върна в центъра на стаята и посочи изображенията.

- Алхимическите символи приличат на онези, които видяхме в приемната на Дий. - Отиде при един от тях, кръг със сини вълнообразни линии, и прочете латинската дума под цего. - Aqua. Вода.

Заинтригувана, Елизабет отиде при второто изображение - кръг, пълен със зелени петна, подобни на листа през лятото.

- А тук пише Arbor, което означава дърво или градина на латински.

Джордан пристъпи към третия символ, който се намираше близо до бюрото. Неговият кръг бе запълнен от алени линии.

- Sanguis. Кръв.

Ерин извади от раницата си фотоапарат и започна да снима. Докато работеше, заговори:

- В къщата на Джон Дий символите бяха четири: на земята, водата, въздуха и огъня. Тези тук не само че са различни, но и няма четвърти.

Елизабет се огледа. Единствената друга украса по стените беше изящен стенопис. Тя отиде при него и се наведе, за да го разгледа по-внимателно, да види дали липсващият четвърти символ не е скрит някъде в картината.

Стенописът изобразяваше злачна долина, заобиколена от три покрити със сняг планини. През долината течеше река и се вливаше в тъмно езеро. Странно, но в горната част висеше червено слънце. Под фреската бяха изписани чешките думи jami rovnodennost.

Прокара пръст по думите и ги преведе на глас:

- Пролетно равноденствие.

Ерин отиде при нея.

- Какво е това, което излиза от езерото в центъра?

Елизабет се вгледа по-внимателно. От тъмната водна повърхност към червеното слънце сякаш се протягаха крайници и демонични образи.

- Сякаш целият ад е на път да се отприщи - каза Джордан, като гледаше многозначително Ерин.

- Възможно ли е това да е мястото, където Луцифер излиза на свобода? Тази долина? - Ерин докосна червеното слънце. - Изглежда така, сякаш е пладне. На пролетното равноденствие. - Обърна се към другите. - Възможно ли е това да е предупреждение? Срок, който трябва да спазим?

- Кога е равноденствието? - попита Джордан.

Отговори му Кристиан от другия край на стаята.

Дори изричането на думите сякаш му костваше огромни усилия.

- На двайсети март. Вдругиден.

- И това ако не е в последния момент. - Джордан се намръщи към стенописа. - Особено когато не знаем къде е това езеро. Стига изобщо да съществува, естествено.

Ерин отново погледна трите кръга, сякаш очакваше да намери отговор в тях. И може би щеше да го намери. Елизабет не можеше да отрече острия ѝ интелект.

- Защо само три символа? - промърмори Ерин.

- Знакът на алхимията е триъгълник - обади се Елизабет. - Може би затова са само три.

Ерин бавно се завъртя в кръг, като рисуваше невидим триъгълник между изображенията.

- В къщата на Дий четирите символа имаха за цел да насочват предполагаемите си енергии в полилея с рогатите маски, който висеше в средата на стаята. Тук също би трябвало да има някаква централна точка.

Елизабет кимна.

- Ако символите са от алхимически триъгълник, трябва да търсим нещо, намиращо се в центъра.

Бързо определиха невидимите линии между фреските. Ерин застана в средата и каза:

- Подът. Дървен е. Може под него да има някакво скривалище. Като в къщата на Джон Дий.

Кристиан пристъпи напред и извади сабята си.

- Дъските са стари. Сигурно ще успея да ги откъртя.

Ерин се дръпна и скръсти нервно ръце на гърдите си.