Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Рун кимна и бързо се огледа. Поне дъждът беше прогонил повечето хора от площада. Той бързо пресече и спря до улука, спускащ се по един скрит в сенките ъгъл на фасадата.

Бързо се изкатери до третия етаж, хвана се за капитела на една декоративна колона и тръгна надясно - пълзеше като гущер по мократа фасада към най-близкия прозорец.

Щом стигна до него, изчака следващата гръмотевица и счупи с лакът долния панел. Стъклото звънна на пода на стаята. Рун замря, очаквайки да чуе тревожни гласове, но къщата продължи да тъне в тишина.

Рун предпазливо пъхна ръка през дупката, завъртя дръжката и бавно отвори прозореца. Лъхна го миризма на плесен и бетон - и на нещо друго, което го накара да настръхне. Той се ослуша и след като не се включи никаква аларма, се вмъкна вътре.

Още преди да е стъпил на пода усети как силата изтича от тялото му. Спомни си думите на Ерин, че сградата е построена на прокълнато място.

Изглежда, някои легенди бяха верни.

Хвана кръста на гърдите си и се помъчи да се овладее. Въздухът в къщата беше леденостуден и изпълнен със зло. Той се огледа за някаква заплаха, но не откри нищо. Светлината на уличните лампи разкриваше празна стая с висок бял таван и гладки гипсови стени.

Рун прошепна молитва и тръгна надолу да отвори на другите, без да обръща внимание на все по-силното желание да побегне от това място.

18:19

Елизабет влезе първа и веднага усети нечестивостта на това място. Привличаше я по начина, по който пламъкът привлича нощна пеперуда - но вместо да изгори, тя изпита прилив на сили, сякаш прокълнатата земя призоваваше мрака в кръвта ѝ.

Забеляза, че Рун едва се държи на крака и е хванал дръжката на вратата, за да не рухне.

„Това място направо го е изцедило“.

Ефектът бе същият върху Кристиан и София. Сякаш някой беше поставил на раменете им непосилен товар.

„Тогава защо на мен ми няма нищо?“

Огледа се, като се чудеше дали причината не е в това, че съвсем скоро е приела светото вино, но подозираше, че има и нещо друго, свидетелство за истинската ѝ същност.

За да скрие това, тя опря длан на стената и се олюля, сякаш е станала жертва на същото неразположение.

Рун ѝ подаде ръка и обясни:

- Заради прокълнатата земя е. Тя се бори със силата, която ни дава кръвта на Христос.

Елизабет кимна.

- Просто... просто е ужасно.

Джордан я погледна подозрително, сякаш знаеше, че ги мами.

- Да приключваме по-бързо - напрегнато каза София.

- Откъде да започнем? - попита Ерин, като се обърна към Елизабет за указания: подозираше, че тя е идвала тук и преди. - Имаш ли някаква идея?

Джордан включи фенерче и освети полилей от ковано желязо и бели гипсови стени. Намираха се в просторно преддверие, от което се влизаше в голяма зала, зад която имаше извито стълбище.

Елизабет ги поведе през залата.

- Проклетият ангел на Кели, Бемлагел, се е появявал единствено пред него. - Погледна назад към другите. - Разбира се, защото е чиста измислица. Кели беше шарлатан и гледаше да се облагодетелства от доверчивите. Знам обаче, че Белмагел му се явявал в една стая горе. Ако Рудолф е оставил съобщението за мен, може би първо трябва да погледнем там.

Ерин вървеше до Рун. Загрижеността ясно личеше на лицето ѝ.

- Нечестивостта ли чувстваш? - попита тя. - От някаква определена точка ли излиза тя, или е навсякъде?

- Усетих я по-силно горе - призна Рун.

- По-лошо от това тук? - измърмори Кристиан и го погледна стреснато.

Рун кимна.

Когато стигна до широкото извито стълбище, Елизабет също го усети. Беше като повей, носещ се надолу по дървените стъпала. И докато въздействието сякаш смазваше сангвинистите, тя трябваше да положи усилия, за да не се втурне шеметно в прегръдката му.

- Трябва да проследим тази нечестива следа - каза Ерин. - Каквото и да е прокълнало това място, може да се окаже важно за мисията ни.

- Или да ни вкара в беля - добави Джордан.

Елизабет продължи да ги води. Изкачваше се бавно, като се преструваше на слаба и се вкопчваше в покрития с резби парапет, сякаш се издърпваше на него. Правеше всичко по силите си да се съобразява с темпото на сангвинистите зад нея. Но с всяка стъпка чувстваше как тъмната сила я изпълва.

Изгубила търпение, тя се разсея, като се загледа в стените. Бяха боядисани в охра и украсени с ренесансови картини. На пръв поглед изглеждаха обикновени салонни творби, но при по-внимателно вглеждане се виждаха демони, облечени в одежди на благородници и дами, които я гледаха похотливо и злобно. Един демон бе сграбчил невинно дете; друг пируваше с главата на еднорог.