Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

„Дотук с численото превъзходство“.

Ерин грабна някаква маша и викна:

- Трябва да излезем на слънце!

По-лесно беше да се каже, отколкото да се направи.

А и слънцето клонеше към залез.

Трясъците зад тях показваха, че Рун и Елизабет още се борят с първия противник в тунела. Значи онзи път беше блокиран. Пък и стълбите така или иначе водеха към огън.

Джордан се съсредоточи върху тримата противници пред себе си. Зад тях от малката врата бълваше пушек, който донасяше миризма на горящо дърво и бензин. Явно нападателите бяха запалили огън и в онзи тунел, за да са сигурни, че никой няма да избяга през него.

Огромният стригой, който несъмнено бе лидерът на групата, избута другите двама. Лицето му беше цялото в белези, кучешките зъби - дълги и жълти. Той вдигна сабята си и я завъртя така бързо, че широкото острие се превърна в размазана сребърна ивица.

Кристиан пристъпи напред да пресрещне нападателя - и един от по-дребните скочи ниско, със свръхестествена скорост, и го събори на земята. Другият се метна към София и я блъсна към пещта.

Джордан вдигна ръжена. Осъзна, че гигантът е използвал драматичното си представление, за да ги разсее и да позволи на двамата по-дребни да атакуват сангвинистите, като по този начин елиминира основните заплахи.

И остави само Джордан и Ерин.

„Да те видим що за стока си, здравеняко“.

Джордан се хвърли към въоръжения стригой. Ръженът му посрещна сабята с оглушителен звън. Усети сблъсъка от раменете чак до петите си.

Но същото се отнасяше и за противника му.

Гигантът изпусна звънтящото си оръжие и отстъпи крачка назад. Устните му се изкривиха в презрителна усмивка и той се хвърли към Джордан.

Беше като сблъсък с камион. Джордан отлетя назад към една маса и пръсна стъкларията върху нея на парчета.

Зъби се впиха в ръката му под лакътя и стигнаха до костта.

Но вместо парализираща болка Джордан усети как ръката му пламна.

Стригоят изкрещя и го пусна. Залитна назад, като дереше лицето си. Джордан видя как плътта му се покри с мехури и пламна. Рукна черна кръв. Звярът падна и се загърчи на пода, а огънят се разпростря и запоглъща бързо тялото му.

Джордан погледна ранената си ръка, после отново погледна гиганта.

„Кръвта ми е отрова“.

Вместо страх го изпълни спокойствие, което ставаше все по-дълбоко, а всички движения в помещението сякаш минаха на забавен кадър. Звуците се чуваха приглушено. Светлината придоби златист оттенък и всичко стана някак мъгливо.

Стригоят, който се биеше със София, изпадна в паника от случилото се с гиганта и побягна към горящия тунел. Кристиан се възползва от изненадата и отсече главата на другия.

Джордан взе парче счупено стъкло от масата и без да се замисля, се хвърли към бягащия стригой. Сграбчи го отзад за врата и му преряза гърлото от ухо до ухо, след което пусна тялото да падне на земята.

Ерин го дърпаше за ръката и кашляше от пушека.

- Всичко се срутва - извика тя, гласът ѝ звучеше някак отдалече.

Побягнаха, като подбраха по пътя Кристиан и София.

В тунела Елизабет държеше първия стригой изотзад, докато Рун замахваше с ножа си. За Джордан свещеникът се движеше така бавно, че острието в ръката му отразяваше всяка прашинка светлина. Пръските черна кръв сякаш увиснаха във въздуха.

Ерин посочи покрай Рун към вратата до стълбите.

- Трябва да стигнем до тунела към стария градски площад!

Една греда се откърти от тавана и рухна на каменния под, пръскайки искри. Тунелът се изпълни с още дим.

- Закъсняхме! - извика Ерин.

17:02

Ерин се задушаваше в пушека, дробовете ѝ горяха, очите ѝ се бяха насълзили. В следващия миг Рун се озова до нея и я наметна с палтото си. За щастие, на сангвинистите не им бе нужно да дишат.

- Наведи се - предупреди я Рун.

Тя се подчини. Беше вдигнала мократа си от дъжда яка и дишаше през влажния плат. Кристиан и София водеха, като използваха силата си, за да разчистят път през горящите греди и купчините камък. Още отломки се изсипаха отгоре, когато помещенията започнаха да се срутват в тунела.

Малко по-напред Елизабет приклекна до вратата, водеща към единствения им изход. Пламъците изпълваха стълбището зад нея, превръщайки го в отвора на огромна камина.

Ерин погледна назад и се закашля. Джордан вървеше бавно след нея, сякаш без да забелязва пушека и жегата. Тя си спомни какво бе станало с огромния стригой, как плътта му кипна и как кръвта изригна от нея. Беше виждала подобни поражения и преди, когато ангелска кръв докосна един стригой.