Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

До него жената сангвинист Абигейл управляваше колата, този мощен боботещ черен кон, който бълваше отровни облаци след себе си. Тя сякаш не забелязваше слънцето. Виното на сангвинистите я защитаваше от светлината, светостта му действаше като щит.

Легион бе твърдо решен да дамгоса и други като нея, да създаде сили, способни да се движат на светло и тъмно, да подсили редиците си за предстоящата война.

Кръвта го призова отново, насочи съзнанието му към роба, който пируваше със старата жена в малката стаичка, пълна с изсушени билки, прах и книги. Простря сетивата си още повече и видя още три чифта очи. Още трима роби, подчинени на волята му, се промъкваха по тъмни тунели и наближаваха плячката, скрита долу.

Легион беше събрал тях и други в града, за да унищожи древното пророчество, въплътено в триото - Воина, Жената и Рицаря.

Нямаше да им остави нито миг покой, нямаше да им позволи да намерят убежище.

Възнамеряваше да убие смъртните, но онзи Корза...

„Ти ще си най-добрият ми роб, оръжие, което ще използвам срещу Небето“.

Но първо трябваше да принуди Рицаря да излезе на открито.

Вдигна ръка, като гледаше как вихрушката мрак се вие около нея. Изпрати заповед на онези, които носеха знака му.

„Убийте ги... но запазете Рицаря за мен“.

16:50

Джордан придърпа Ерин зад себе си в стаята с пещта. Рун, София и Кристиан извадиха оръжията си, без да откъсват погледи от стълбището, водещо нагоре към музея.

- Какво правите? - попита Тереза, когато видя оръжията, и сложи ръка пред гърлото си.

Ерин хвана другата ѝ ръка.

- Стой до мен.

Джордан пристъпи напред и взе единственото оръжие, което видя - стар ръжен, опрян на пещта.

Не беше картечният му пистолет, но се налагаше да се задоволи с това, с което разполага.

Елизабет го видя да се въоръжава и направи същото: хвана една стъкленица за гърлото и пръсна издутото ѝ дъно, сдобивайки се по този начин със стъклен кинжал.

Тереза ахна, но остана плътно до Ерин.

- Дим - каза стоящият до вратата Рун.

Джордан погледна над рамото му. От стълбището в края на тунела се носеха кълба тежък черен дим. Приземният етаж явно гореше.

- Ма... майка ми - ахна Тереза. Понечи да тръгне напред, но Ерин я задържа.

И с основание.

От пушека се появи тъмна фигура и приклекна - едър мъж с бръсната глава и мускулесто тяло. В едната си ръка държеше дълъг нож. Бялата му тениска беше оплискана с прясна алена кръв. Той оголи зъби и подуши въздуха като излязъл на лов хищник.

Докато създанието стоеше с вдигната глава, Джордан видя черния белег с формата на длан на гърлото му - белега, който го издаваше като поробен стригой като онзи, който ги бе нападнал в пещерата в Куме.

София също позна знака и изсъска.

Стригоят я чу - и се хвърли с невероятна скорост към тях.

Рун скочи напред в тунела, за да посрещне атаката, вдигнал сребърните карамбити, извити като дълги хищни нокти. Замахна, когато звярът стигна до него - но остриетата разсякоха единствено въздух.

Стригоят се сниши, обърна се и замахна с ножа си, но в последния миг обърна оръжието и фрасна с дръжката Рун отстрани по главата. Ударът отхвърли Рун към стената на тунела и го зашемети.

А стригоят скочи към София и Кристиан.

Елизабет пристъпи напред.

- Рун...

Джордан избута Ерин и Тереза назад и със закъснение осъзна грешката на защитата си. Зад него прозвуча скърцане на стари панти. Той се обърна точно когато някаква тъмна фигура се хвърли от малката врата, водеща към тайния тунел на Рудолф.

Стригоят откъсна Тереза от ръцете на Ерин и раздра гърлото на младата жена, удавяйки изненадания ѝ писък в кръв. Друг звяр - следваше го по петите - скочи към Ерин с дълъг нож в ръка.

Джордан стигна до Ерин, издърпа я зад себе си и блокира ножа на стригоя с ръжена. Когато стоманата звънна в желязото, му хрумна една мисъл.

„Не би трябвало да мога да се движа така бързо“.

Нямаше време да умува върху загадката, беше само благодарен, че е бърз.

Стригоят изръмжа изненадано, дръпна оръжието си и приклекна. Зад него другият звяр приключи с Тереза, застана до партньора си, изсъска към Джордан и от устата му пръсна кръв. Двамата като че ли бяха стреснати от силата и бързината на Джордан и проявяваха предпазливост.

Кристиан и София се присъединиха към Джордан и застанаха от двете му страни. Кристиан вдигна дълга сабя, София държеше две ками.

„Трима срещу двама... така ми харесва повече“.

И тогава от тунела се появи трети стригой, същински великан.