Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Ерин бавно се завъртя да огледа всеки символ. До нея Елизабет отиде до камината, като стоеше с гръб към водачката им. Опря се на лавицата, сякаш не се чувстваше добре.

Тереза продължи по-уверено, явно доволна, че сприхавата монахиня вече не ѝ досажда.

- Енергията от тези сили се събирала от полилея в центъра на помещението. Тя била използвана за най-различни окултни и алхимически цели. Ако дойдете до шкафа, ще ви покажа...

Ерин се дръпна, застана до Елизабет, която вече стоеше с гръб към камината, и попита тихо:

- Какво правите?

- Дий имаше скривалище в мраморната лавица - също така тихо отвърна Елизабет. - Държал е там зеления диамант, когато още е бил цял. Току-що проверих.

- Открихте ли нещо?

Елизабет разтвори длан и ѝ показа парче хартия.

- Само това.

Ерин видя върху листчето поредица необичайни символи.

- Име, написано на енохов език - обясни Елизабет.

Ерин се загледа в странните букви. Знаеше, че Джон Дий е създал свой език и писменост, но никога не ги беше учила.

- Какво име?

- Белмагел.

Ерин се намръщи замислено. Името не ѝ говореше нищо.

- Белмагел е ангелът, с който уж разговарял Едуард Кели по време на сеансите с Джон Дий. Дий не му вярваше особено и накрая между двамата настъпи разрив, но император Рудолф беше верен и непоколебим почитател на Кели.

- И кой според вас е оставил това листче?

- Само Рудолф, Дий и аз знаехме за съществуването на това скривалище. Рудолф беше много потаен по този въпрос. Дори бе наредил да убият майстора на камината, за да не разкрие съществуването на тайника. Ако Дий е оставил нещо там, Рудолф би го взел след смъртта му, така че предполагам, че бележката е оставена от самия Рудолф.

- Какво друго знаете за този Белмагел? - попита Ерин.

- Кели твърдеше, че общувал с два ангела. Судсама бил добър, създание от светлина, а Белмагел бил тъмен ангел, роден от злото.

Може би това беше следа. Групата наистина търсеше най-злия ангел от всички - Луцифер.

- Ако Рудолф е оставил това, то може да е съобщение за мен - обясни Елизабет. - Нещо, което бих разбрала единствено аз.

- Какво се е опитвал да ви каже?

Елизабет обезсърчено поклати глава.

- Трябва да е нещо свързано с онзи шарлатан Кели. Може би бележката е била скрита, за да насочи мен към него, към къщата му.

- Къде е живял той?

- Имаше много къщи. Кой знае дали някоя от тях още стои?

Ерин погледна човека, който би могъл да знае, и вдигна ръка.

- Тереза, може ли един въпрос?

Младата жена се обърна към нея.

- Да?

- Едуард Кели е бил близък с Джон Дий. Знаете ли къде е живял и дали сградата още съществува?

Очите ѝ се разшириха. Явно беше доволна, че знае отговора.

- Разбира се. Сградата е прочута. Нарича се Faustus dum, Къщата на Фауст. Намира се на Карловия площад, но не е отворена за туристи.

Ерин погледна Елизабет. Графинята кимна едва-едва - знаеше къде се намира къщата. Ако се съдеше по мрачното ѝ изражение, мястото не ѝ допадаше.

Тереза продължи лекцията си, а Ерин тихо попита Елизабет:

- Какво знаете за Къщата на Фауст?

- Място с много лоша слава. Преди Кели да се нанесе, там живееше астрологът на Рудолф Якоб Кручинек с двамата си сина. По-късно по-малкият уби по-големия, уж заради някакво скрито в къщата съкровище. Самият Кели напълни мястото с какви ли не номера. Врати, които се отварят сами, летящи стълби, дръжки, които те разтърсват, ако ги докоснеш.

Изсумтя презрително и продължи:

- Онзи тип беше лъжец и мошеник. Но къщата... тя си е истинско зло. Именно затова е свързана с легендата за Фауст.

- Защото сключил договор с дявола ли?

- Някои твърдят, че самият Фауст е живял там и че именно от тази къща бил завлечен в Ада, направо през покрива.

Ерин погледна графинята със съмнение.

Тя сви рамене.

- Легенда или не, с къщата са свързани странни случки. Загадъчни изчезвания, силни трясъци посред нощ, странни светлини.

Ерин посочи бележката с еноховия надпис.

- Възможно ли е Рудолф да е оставил това съобщение за вас, за да ви насочи към Къщата на Фауст? Зеленият диамант е свързан с тъмен ангел, също като онова място.

- Може би...

Тереза пристъпи до шкафа и заговори по-високо:

- А сега да продължим с обиколката.

Избута шкафа настрани и зад него се видяха стъпала, водещи надолу.

- Супер! - възкликна Джордан като развълнувано хлапе. - Таен проход!

Тереза застана до тайното стълбище.