Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Погледна Джордан. Сините му очи оглеждаха помещението, винаги нащрек за евентуална опасност, но раменете му бяха отпуснати и спокойни. Волевата му брадичка беше покрита със златиста четина. Ерин си спомни как наболите косъмчета гьделичкаха корема и гърдите ѝ.

Джордан я улови, че го гледа, и тя сс изчерви и заби поглед в земята.

Когато излязоха в хладния следобед, Елизабет намести забрадката, за да скрие по-добре лицето си. Дрехата на Рун също имаше качулка, но той не си направи труда да си я сложи.

Ерин сс обърна към Кристиан.

- Защо ми се струва, че слънцето тормози Елизабет повече от вас?

- Тя е новоприета - обясни Кристиан. - Не знам дали заради времето, или заради годините покаяние, но с възрастта сангвинистите стават все по-издръжливи на дневната светлина.

- Как е възможно да не знаете каква е точната причина? - попита Ерин, изненадана от липсата на интерес на сангвинистите към собствената им природа. - Не можете да си оставите мозъка на гардероб. Какво лошо има да разберете какво ви е било сторено?

Отговори София, която вървеше от другата страна на Кристиан.

- „Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум“ 111- цитира тя малко по-остро от необходимото. - Това не бива да се поставя под въпрос.

- Да бъдеш сангвинист не означава да вървиш по пътя на научното откритие — добави Кристиан. - Нашият път е пътят на вярата. „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда 122“. При тези неща няма доказване.

Джордан завъртя очи.

- Може би ако бяхте задавали повече въпроси преди, сега нямаше да сме в такава каша.

Никой не възрази и Кристиан посочи напред към малко кафене с маси навън.

- Какво ще кажете за малко зареждане? Очаква ни тежък ден.

Единствено Ерин и Джордан се нуждаеха от „зареждане“, но Кристиан беше прав. Малко кофеин щеше да им се отрази добре... а много беше за предпочитане.

Кристиан влезе вътре да поръча, докато Джордан събираше две малки кръгли масички под един чадър. Кристиан се върна с поднос с две кафета в големи чаши и чиния сладкиши. Преди да остави подноса, се наведе и вдиша ароматната пара.

Въздъхна с наслада.

Ерин се усмихна, но с крайчеца на окото си забеляза как устните на София се свиха с отвращение. Сангвинистите смятаха всяка проява на човещина за слабост. Ерин обаче намираше тези човешки черти у Кристиан за приятни - заради тях му се доверяваше повече, а не по-малко.

Ерин обгърна чашата си с длани, за да се стопли, да се успокои. Погледна другите.

- Какъв е планът? Имам чувството, че се движим пипнешком, като слепци. Време е да променим това. Време е да започнем да задаваме трудните въпроси. Например за природата на сангвинистите и стригоите. Това изглежда жизненоважно за мисията ни.

Джордан кимна и изгледа многозначително Кристиан и София.

- Колкото по-малко знаем, толкова по-голяма е вероятността от провал.

- Съгласна съм - рече Елизабет. - Невежеството не ни е послужило в миналото, няма да ни послужи и сега. Има неща, които Църквата трябва да знае. Имала е две хиляди години да изучава тези теми, но въпреки това не може да отговори на най-прости въпроси. Като на този какво вдъхва живот на един стригой?

- Или на друг - как се променяте, когато положите клетвата на сангвинист? - добави Ерин. - Как виното ви поддържа?

Въпросите ѝ предизвикаха кратка, но разгорещена дискусия. Рун и София застанаха на страната на вярата и Бог. Ерин, Джордан и Елизабет настояваха за научен метод и мислене. Кристиан пое ролята на колебаещия се, който се опитва да намери обща основа.

В крайна сметка се разделиха още повече.

Ерин избута празната си чаша. В чинията бяха останали само трохи от сладкишите. Джордан бе хапнал само една хапка от датския си ябълков пай, но май му беше дошло до гуша - ако не от кафето и сладкиша, то поне от разговора.

- Трябва да тръгваме - каза той и стана.

София си погледна часовника.

- Джордан е прав. Губим време.

Ерин преглътна острия си отговор, тъй като разбираше, че от него няма полза.

За изненада на всички Елизабет отвърна по-помирително.

- Може пък да открием отговорите на тези въпроси в лабораторията на Джон Дий.

Ерин стана.

„По-добре наистина да ги намерим... или светът е обречен“.

18 март, 15:40

Прага, Чехия

Рун стоеше до Елизабет в центъра на стария градски площад на Прага. Бяха се събрали облаци и започна да ръми, лекият дъжд шепнеше по паважа. Елизабет бе спряла и се взираше в златния циферблат на астрономическия часовник, прочутия Орлой. После насочи вниманието си към околните сгради.