Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- Възможно ли е да видим приемната? И може би помещенията долу?

- Разбира се, сестро. - Жената я погледна над полукръглите си очила, като че ли леко развеселена от компанията от монахини и свещеници с бели якички. - Предлагаме обиколки.

Елизабет изглеждаше отвратена, но Кристиан побърза да се намеси:

- Шест билета, ако обичате. Кога е следващата обиколка?

- Веднага - отвърна жената, взе парите от Кристиан и даде на всеки по един голям билет.

По-младата жена се усмихна на Джордан. Имаше мили кафяви очи и изглеждаше на около двайсет и пет. Дългата ѝ тъмна коса беше прибрана в кок и вързана с пурпурна лента. Цветът отговаряше на цвета на ризата ѝ и на тясната пола, свършваща доста над коленете.

Елизабет пристъпи между нея и Рун и изгледа неодобрително тясното ѝ облекло.

- Аз съм Тереза - каза младата жена, като правеше всичко по силите си да не обръща внимание на изпепеляващия поглед на Елизабет. - Ще бъда ваш гид в алхимическата лаборатория. Моля, последвайте ме.

После отключи вратата с тежък ключ. Когато я отвори, ги лъхна миризма на влага и плесен. Рун настръхна, когато надуши и нещо друго. Спомни си дните, прекарани в египетската пустиня, и разпозна присъствието на същото зло, което бе преследвал в пясъците.

Огледа се, но не откри признаци за опасност. Другите сангвинисти явно не споделяха опасенията му. Въпреки това Рун се премести по-близо до Ерин.

16:24

Ерин прекрачи прага след Рун и се озова в тъмен коридор. Джордан, който вървеше след нея, кихна шумно от прахта. Може би имаше алергия към плесен. Въпреки това Рун подскочи от резкия звук и избута Ерин до стената с ръка, здрава като стомана.

Джордан, естествено, забеляза това и подметна:

- Внимавай да не се оригна. Тогава става наистина страшно.

Продължиха напред. Ерин разглеждаше маслените картини по двете стени. Приличаха на репродукции.

Тереза - вървеше заднешком - махна с ръка.

- Тези картини са на...

Елизабет я прекъсна и започна да сочи платната.

- Император Рудолф II, Тихо Брахе, рави Льов и лекарят на Рудолф... в момента не се сещам името му. Не си приличат особено.

След това мина покрай Тереза и влезе в една от стаите, сякаш отлично знаеше какво прави.

- Сестро! Чакайте! - Тереза забърза след Елизабет и всички ги последваха.

Елизабет спря в центъра на средно голямо помещение, долепила длани до гърдите си, сякаш се молеше, но Ерин не можеше да си представи, че подобно нещо е възможно. Високомерният ѝ поглед обходи стаята.

От тавана висешс кръгъл полилей с две рогати маски, който хвърляше жълтеникава светлина върху меча кожа, постлана пред мраморна камина. Вниманието на Ерин беше привлечено от антикварен шкаф, пълен със стари книги, черепи и образци в стъкленици.

Заинтригувана, тя пристъпи към него.

„Ето значи как е изглеждало това място преди четиристотин години“.

Елизабет отиде при едно бюро с гранитен плот до стената, погледна прозореца - завесата бе спусната, - огледа стаята и побита:

- Къде е камбаната?

- Камбана ли? - нервно попита Тереза. - Каква камбана?

- Пред този прозорец имаше огромна стъклена камбана. Толкова голяма, че побираше изправен човек. - Елизабет клекна и огледа плочите. - Беше оставила следи по пода. Джон Дий държеше устройството тук, а не в основната си лаборатория долу, защото се нуждаеше от слънчева светлина за експериментите си.

Ерин клекна до нея и прокара пръсти по пода.

- Плочките нови ли са?

Тереза кимна.

- Мисля, че да.

Елизабет се изправи със сумтене и избърса длани във влажната си дреха.

- Къде са закарали камбаната?

- Нямам представа за какво говорите - отвърна Тереза. - Доколкото знам, никога не е имало никаква камбана.

И промърмори нещо под нос. Звучеше като ругатня на чешки. Елизабет ѝ отвърна рязко на същия език, от което водачката им преглътна.

Джордан застана до Тереза и я докосна окуражително по ръката.

- Какво ще кажете да оставим тази симпатична млада жена да ни каже онова, което знае? В края на краищата платихме за пълна обиколка.

Елизабет като че ли се канеше да каже нещо, но вместо това прибра ръце зад гърба си и пак погледна към мястото, където беше очаквала да открие камбаната.

Тереза пое дълбоко дъх и се опита отново да влезе в ролята си.

- Т-това е стаята, в която алхимиците приемали гости, но не става дума за обикновена дневна. Както виждате, във всеки ъгъл са поставени алхимическите символи на четирите елемента - земя, въздух, огън и вода.