Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

- И къде точно е лабораторията на онзи тип? - попита Джордан.

- Трябва да се ориентирам - каза Елизабет. - Доста неща са се променили, но за щастие, други не са.

Рун се загледа в множеството припокриващи се дискове и символи на часовника. Вече беше почти четири следобед, което означаваше, че имат още два и половина часа дневна светлина.

Ерин се сгуши в тънкото си синьо яке.

- Лично аз бих предположила, че лабораторията на Джон Дий трябва да е някъде на Алеята на алхимиците, до Пражкия замък.

- И би сгрешила - с надменен тон отвърна Елизабет. - Много алхимици са имали работилници на онази алея, но повечето тайни занимания са се вършели в този район.

- И в такъв случай къде е лабораторията на Дий? - попита София.

Елизабет бавно се отдалечи от часовника към центъра на площада и бавно се завъртя в кръг като стрелката на компас, опитваща се да намери севера. Накрая посочи една тясна уличка, започваща от площада. От двете ѝ страни се издигаха високи жилищни сгради.

- Освен ако не е била разрушена, лабораторията му се намира в тази посока.

Ерин се намръщи разтревожено. Рун разбираше загрижеността ѝ. Ако лабораторията беше изчезнала, щяха не само да са били напразно път, но и щяха да останат изгубени, без да знаят как да продължат нататък.

Елизабет тръгна. София забърза до нея, а Рун изостана с другите.

Ерин оглеждаше историческите забележителности, но мислите й бяха насочени към едно по-скорошно събитие.

- През 2002 година - каза тя, като махна с ръка, - Прага пострада сериозно от наводнение. Река Вълтава излязла от бреговете си и потопила града. Когато водата се оттеглила, цели части от централните улици, включително и тази, ако не се лъжа, се сринали, разкривайки отдавна забравени средновековни тунели, помещения, работилници... дори алхимически лаборатории. - Кимна към камъните под краката си. - През годините милиони хора са минавали над тези тунели, без да подозират за съществуването им. Това предизвика голямо вълнение в археологическата общност.

Пред тях Елизабет изруга на унгарски. Всички забързаха към нея. Тя беше спряла до дървен знак, висящ над улицата. Тъмносините врати до него бяха отворени. Веждите на Елизабет се бяха сключили гневно. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще откъсне знака от металните му панти.

На една от вратите имаше блестящ сребрист кръг около две колби, свързани с тръби. Около символа бяха изписани думите Speculum Alchemiae Muzeum Prague.

- Музей! - изсъска тя. - Така ли вашата епоха пази тайните си?

- Очевидно - рече Джордан.

Рун пристъпи напред. От рамка от ковано желязо, закрепена на вратата, висяха крушовидни съдове. Всеки имаше златна табелка, на която беше написано какво съдържа: „Еликсир на паметта“, „Еликсир на здравето“ и „Еликсир на вечната младост“.

Рун помнеше подобни настойки от детството си.

Кристиан сложи ръце на кръста си и погледна музея със съмнение.

- Нима книжата на Джон Дий са тук?

- Били са тук - поправи го Елизабет. - Навремето това беше съвсем обикновена на вид къща. Имаше салон отпред и дневна отзад, където алхимиците приемаха гости и разговаряха за работата си. Идваха и учени като Тихо Брахе и рави Льов. Белобради старци, наведени над тигели и реторти. Както и шарлатани, разбира се, като онзи проклет Едуард Кели.

Дъждът валеше в очите на Рун и той избърса капките с ръка.

- Върху какво са работили?

- Върху какво ли не. Търсеха много неща, които се оказаха глупости или неуловими като философския камък, способен да превръща простите метали в злато, но направиха и много истински открития. - Тя тропна с малкия си крак по паважа. - Открития, които по-късно бяха изгубени. Неща, за които вашите модерни умове дори не могат да помислят. А сега сте превърнали тази къща в място за детско забавление.

- Е, така и така дойдохме чак тук - каза Кристиан и мина покрай тях. - Нищо не ни пречи да погледнем.

Всички го последваха, като помъкнаха и Елизабет въпреки протестите ѝ.

Посрещнаха ги две жени зад рецепция. По-възрастната, прошарена брюнетка, нанизваше мъниста на огърлица, а по-младата, вероятно нейна дъщеря, бършеше стъклена витрина с четка за прах с дълга дръжка.

Рун огледа помещението. Приклекна под някакви сухи билки, окачени на засводения таван. Покрай всички стени се издигаха дървени рафтове, заети от всевъзможни книги, стъклария и керамика. Вдясно от рецепцията имаше голяма дървена врата, затворена.

Елизабет мина покрай тях, отиде направо при рецепцията и се обърна към по-възрастната жена.