Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

„Денят може и да е техен, но нощта ще е моя“.

18 март, 18:08

Прага, Чехия

Рун бързаше след Ерин, която беше заредила карта на Прага на телефона си. Духаше леден вятър - над града се събираше буря.

Излязоха на голям площад с множество фонтани. Позеленял меден знак оповестяваше с големи готически букви.

- Карловият площад - преведе Ерин.

От едната страна се издигаше внушителното кметство с висока кула, но вниманието на Рун беше привлечено от голямата йезуитска църква с барокови кули. Това беше „Св. Игнаций“. Рун не би имал нищо против да се отбият там, за да си възстановят силите. Кристиан беше с превързана ръка; София имаше няколко големи драскотини и синини. Елизабет, която беше изгубила забрадката си, имаше неравна драскотина на бузата, която беше скрила под тъмните си къдрици.

Но нямаха време да се бавят.

Докато пресичаха площада, слънцето потъна зад хоризонта и оранжевото небе стана червено, а после индигово. Ако в града имаше още стригои, скоро щяха да се появят.

По пътя насам Рун беше проверявал дали някой не ги следва, но градът беше пълен с туристи. Той чуваше ясно туптенето на сърцата на хората, които се разхождаха, хранеха се в ресторанти, пазаруваха в магазините. Опита се да се заслуша за по-недоловими звуци, издавани от онези със замлъкнали сърца - тихи стъпки, студен дъх. Макар да не чу признаци за подобни създания, това не означаваше, че не са наоколо и не се спотайват някъде в сенките.

Погледна към „Св. Игнаций“. Веднага щом приключеха с изследването на последното място в града, щяха да потърсят убежище в църквата.

- Онова там би трябвало да е Къщата на Фауст - каза Ерин. - В югозападния ъгъл на площада.

Сградата беше четириетажна - сив камък на първия и розов като сьомга нагоре, с фалшиви коринтски колони по фасадата. Когато приближиха, видяха над входа златния надпис FAUSTUS DUM, който потвърждаваше, че това наистина е прочутата Къща на Фауст.

Елизабет смяташе, че Рудолф е оставил съобщението като код, предназначен за нея, за да я насочи към тази постройка. Ако наистина беше така, в нея също можеше да е скрито нещо важно.

Но какво?

Отново заваля дъжд. Спряха на отсрещния тротоар срещу входа. Колите минаваха покрай тях, шофьорите бързаха да се приберат преди бурята да се е разразила.

Някъде в далечината изтътна гръмотевица. Джордан се взираше в сградата. Вече приличаше повече на себе си, макар че Рун забеляза, че туптенето на сърцето му след атаката неусетно се е променило и сега звучеше повече като тежък барабанен ритъм, подчертан от слаб звън. Може би това отклонение го бе имало и преди, но случилото се по време на атаката го бе направило по-забележимо.

- Кели явно е бил доста заможен, щом е можел да си позволи такава къща - каза Джордан.

- Имал е подкрепата и покровителството на император Рудолф - каза Ерин. - Освен това се смята, че мястото е прокълнато.

- Какво? - Джордан я изгледа остро.

- Направих справка с Гугъл през телефона, докато вървяхме насам - обясни тя. - В езическия период тук е имало сборища, на които се принасяли жертви на Морена, богинята на смъртта. Вероятно това е причината легендата за доктор Фауст да бъде свързана с къщата. И сигурно е подкрепило допълнително твърденията на Едуард Кели, че може да се свързва със злия ангел Белмагел.

- Щом казваш. Аз виждам само една скъпа къща с цял куп гръмоотводи.

- Какво е гръмоотвод? - попита Елизабет.

Джордан посочи червените керемиди на покрива.

- Виждаш ли ветропоказателя? И онзи прът до него? И двете са поставени така, че да привличат мълниите и да ги отвеждат в земята, където те се разреждат, без да предизвикват поразии.

Очите на Елизабет блеснаха.

- Ама че хитра идея!

Сякаш по покана мълния блесна над покривите, последвана от оглушителен гръм, все едно да им напомни, че времето им изтича.

- Как ще влезем? - попита Ерин. - Всички прозорци на първия етаж са с решетки.

Рун посочи по-нагоре.

- Ще се покатеря, ще вляза през някой от горните прозорци и ще сляза долу да ви отворя вратата.

- Ами алармените инсталации? - попита София.

Кристиан поклати глава.

- Сградата е на стотици години и вероятно не е модернизирана. В най-добрия случай да са сложили сигнализация на прозорците на втория етаж с идеята, че решетките долу вършат най-сигурна работа. - Посочи по-нагоре. - Сигурно няма да имаш проблем, ако успееш да стигнеш до по-малките прозорци на третия етаж. Те едва ли са охранявани.