Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Елизабет се дръпна от жената, без да ѝ благодари. Изрита другата си обувка, за да не ѝ се налага да куца.

Бернар се извини през зъби.

- Моля за извинение, графиньо Батори.

После се обърна и продължи напред, но с по-умерена крачка. Въпреки това гневът му си личеше. Определено не можеше да приеме онова, което тя искаше, което изискваше от него. Беше безсмъртен от толкова дълго време, че бе забравил желанията и слабостта на смъртните. Но наред с това бе създал и голяма слабост в самия себе си.

„И аз ще се възползвам максимално от нея“.

Кардиналът стигна до края на базиликата и ги поведе надолу по някакви стъпала, вероятно към подземния параклис на сангвинистите.

„Тъмно място за тъмни тайни“.

Стълбището свършваше в осветена от свещи крипта. Подът бе гладък и чист, по него можеше да се ходи лесно дори без обувки. В дъното Бернар спря пред каменна стена, украсена с релефна фигура на Лазар.

„Колко много обичат тайните си“.

Застанал пред изображението, кардиналът свали ръкавицата на лявата си ръка и извади от колана си нож. Убоде дланта си с тънкото острие и капна капка кръв в чашата, която държеше Лазар. Проговори нещо на латински, но твърде бързо, за да може Елизабет да разбере думите.

След секунда малката врата се плъзна със стържене настрани.

Кардиналът се обърна към останалите.

- Ще разговарям с графинята на четири очи.

Другите замърмориха и на лицата им се изписа неувереност.

Кристиан се оказа най-дързък, може би защото бе най-новият в ордена и беше готов да се опълчи открито на по-висшия.

- Ваше преосвещенство, това е против правилата ни.

- Отдавна сме престъпили правилата - отвърна Бернар. - Мога да стигна до по-задоволителна договорка без присъствието на други.

Ерин пристъпи напред.

- Какво смятате да правите с нея? Да изтръгнете информацията с мъчения ли?

Джордан подкрепи археоложката.

- Бях против подобни техники на разпит в Афганистан, няма да ги търпя и сега.

Кардиналът не им обърна внимание и прекрачи прага, като издърпа Елизабет със себе си. От другата страна извика команда, която отекна в криптата:

- Pro me. Само за мен.

Преди някой да успее да реагира, вратата се затвори. Мракът обгърна Елизабет.

- Сега си моя - прошепна в ухото ѝ Бернар.

21:20

Ерин заблъска с ръка затворената врата.

Трябваше да очаква такава коварна маневра от страна на Бернар. Когато ставаше въпрос за научаване на тайни, той вече беше показвал, че е готов да стигне до крайности, за да контролира информацията. Ерин не изключваше и възможността да запази за себе си информацията, която ще изтръгне от Елизабет. Можеше дори да убие графинята, за да ѝ затвори устата.

Обърна се към Кристиан и посочи чашата в ръцете на релефа.

- Отвори вратата.

Той понечи да се подчини. София обаче го спря: докосна младия сангвинист по рамото, но думите ѝ бяха предназначени за всички.

- Кардиналът лично ще разпита графинята. Той има опит в подобни неща.

- Аз съм Жената на Познанието - възрази Ерин. - Онова, което знае Елизабет, засяга пряко мисията ни.

Джордан кимна и каза:

- И Воинът на Човека е на същото мнение.

София отказа да отстъпи.

- Не знаете със сигурност с каква информация разполага и дали тя има връзка с мисията ви.

Ерин кипна, че така внезапно я отрязват. Но имаше и по-голяма грижа. Нямаше доверие на графинята, дори когато беше с кардинала. Боеше се, че Елизабет ще надхитри Бернар. Беше очевидно, че тя знае как да напипва слабите му места, но дали това бе просто садистична игра, или Елизабет манипулираше кардинала, преследвайки свои цели?

Опита различен подход.

- Ако нещата загрубеят, колко бързо можем да влезем?

- Какво значи „да загрубеят“? - попита Кристиан.

- Бернар е затворен там с Кървавата графиня. Тя има блестящ ум и познава по-добре от всеки друг стригоите и тяхната природа.

София повдигна вежда. Изглеждаше малко изненадана.

Ерин продължи:

- Графинята е провеждала опити върху стригои, опитвала се е да определи природата им. Всичко е записано в дневника ѝ.

Джордан погледна към затворената врата.

- Което означава, че по всяка вероятност познава слабостите на Бернар може би по-добре от самия него.

Ерин погледна Кристиан в очите. Той искаше да помогне, но явно още се чувстваше длъжен да изпълнява заповедите на Бернар.

- Така или иначе, няма значение - каза София. - Кардиналът затвори вратата с командата pro me, което означава, че тя може да бъде отворена единствено от него.