Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Цялата сграда бе олицетворение на разкош и великолепие.

Джордан явно беше на друго мнение.

- Вижда ми се малко крещяща.

Ерин се засмя - не успя да се сдържи. Говореше като онзи Джордан, когото бе срещнала в Израел.

- Почакай да я видиш отвътре - рече тя. - Има много основателна причина да я наричат Златната църква.

Джордан сви рамене.

- Щом нещо си заслужава, защо да не се прекали?

Тя му се усмихна.

Тръгнаха през площада. През деня тук щеше да е пълно с гълъби и туристи, но в този късен час площадът бе почти пуст.

Пред тях графинята вървеше царствено до кардинал Бернар с вирната брадичка и поглед, забит в някаква далечна точка. Въпреки че беше със сравнително съвременна рокля, тя приличаше на принцеса от приказка, излязла от страниците на стара книга. В нейния случай книгата щеше да е със страшни приказки.

Когато приближиха базиликата, Ерин посочи мозайките на входа и каза:

- Тези са от тринайсети век. Изобразяват сцени от Битие.

Спомни си историята от табличката в библиотеката на сангвинистите - и как беше променена историята. Затърси съответната мозайка, като си мислеше как разказът описваше уговорката между Ева и змията - да сподели плода на Дървото на познанието.

Преди да успее да я разгледа добре, от сенките на входа излезе възрастен свещеник. Бялата му коса беше разрошена, а расото му беше закопчано накриво. На колана му висеше връзка ключове.

Свещеникът посрещна Бернар на прага на базиликата.

- Това е абсолютно необичайно. През всичките си години служба никога...

Бернар вдигна ръка, за да го накара да млъкне.

- Да, искането е много необичайно. Благодарен съм, че успяхте да се отзовете без предварително предупреждение. Ако не беше спешно, не бихме и помислили да ви притесняваме.

- Винаги съм готов да служа - каза донякъде умилостивеният свещеник.

- За всички ни се отнася - отвърна кардиналът.

Свещеникът се обърна, поведе ги към вратата и я отключи.

- Изключих алармата - предупреди той Бернар, след като се дръпна да им направи път. - Трябва да ме уведомите, когато приключите.

Кардиналът му благодари и побърза да влезе.

Ерин го последва и зяпна златните мозайки, които покриваха всяка повърхност - стени, арки и куполи.

Джордан тихо подсвирна.

- Очите ли ми правят номера, или всичко наистина блести?

- Плочките са изработени така - обясни Ерин и се засмя на реакцията му. - Златни листа между стъкло. Така отразяват повече, отколкото плътното злато.

Елизабет обърна сребристите си очи към Джордан, може би привлечена от ентусиазма му.

- Много са хубави, нали, сержант Стоун? Някои от тези мозайки са били направени от предците ми в Бохемия.

- Наистина ли? Определено са впечатляващи - рече Джордан.

На Ерин не ѝ хареса как усмивката на Елизабет стана по-широка от вниманието му.

Може би усетила раздразнението ѝ, графинята се обърна към кардинал Бернар.

- Подозирам, че не ме водите тук, за да се възхищаваме на работата на предците ми. Какво е толкова спешно, че налага това среднощно посещение?

- Знанието - отвърна той.

Бяха стигнали централната част на църквата. Бернар явно не искаше някой да ги подслуша. Кристиан и София стояха отстрани и бавно обикаляха групата, сякаш да ги пазят и да не допуснат някой заблуден свещеник да ги доближи прекалено много.

- Какво искате да знаете? - попита Елизабет.

- Свързано е със символ, който фигурира в дневника ви.

И извади оръфаната книга в кожена подвързия.

Елизабет вдигна свободната си ръка.

- Мога ли да го видя?

Ерин пристъпи и взе книгата. Отвори на последната страница и показа приличащия на чаша символ.

- Какво можете да ни кажете за това?

Устните на графинята се извиха в истинска усмивка.

- Щом питате сега, значи сте открили същия символ на друго място.

- Може би - каза Ерин. - Защо мислите така?

Графинята посегна за книгата, но Ерин я дръпна. За момент гладките черти на Елизабет се разкривиха от раздразнение.

- Нека позная - каза тя. - Открили сте символа върху камък.

- Какви ги говорите? - попита кардиналът.

- Добър лъжец сте, ваше високопреосвещенство. Но отговорът на въпроса ми е изписан на лицето на тази млада жена.

Ерин се изчерви. Мразеше се, че е толкова прозрачна, особено когато нямаше представа какво си мисли графинята.

Елизабет обясни:

- Говоря за зелен диамант, голям горе-долу колкото юмрука ми и носещ същия знак.

- Какво знаете за него? - попита Джордан.

Графинята отметна глава и се разсмя. Смехът ѝ отекна в огромното пространство.