Джеймс Ролинс - Пъклена кръв

Кардиналът тежко се облегна назад.

- Това е другата причина да ви извикам. Реших, че е най-добре да го научите от мен. Имало е атака...

Беше прекъснат от отец Грегъри, който се появи със сребърен поднос с кафето. Ерин го погледна. Беше замаяна от обзелата я паника. Грегъри явно чу бясното биене на сърцето й и замръзна на прага.

Ерин отново се обърна към Бернар.

- Джордан добре ли е?

Бернар направи знак на отец Грегъри.

- Оставете кафето на онази масичка. Това е всичко.

Ерин не изчака младия свещеник да излезе. Времето на чакане сангвинистите да се размърдат беше приключило.

- Какво е станало? - попита тя и се наведе агресивно напред.

Бернар вдигна ръка, за да я накара да се успокои.

- Не се бойте, Джордан и екипът му не са пострадали.

Ерин се отпусна и въздъхна с облекчение. Усещаше, че кардиналът спестява нещо, но след като беше получила отговор на най-тревожния въпрос, изчака отец Грегъри да излезе, преди да продължи.

- Какво не ми казвате?

- Тази сутрин екипът на Джордан открил нов тунел, който, изглежда, е бил прокопан наскоро. Изглежда, че нещо си е прокопало път от онзи храм.

- Нещо? Какво означава това?

- Не знаем. Знаем обаче, че тялото на брат Леополд не е открито в храма.

Ерин се замисли. По време на битката в храма миналата зима Леополд беше убит от Рун... или поне изглеждаше, че е убит. Но щом не го бяха открили, значи или беше оцелял, или някой беше прибрал тялото му.

Тя отново насочи вниманието си към по-голямата си тревога.

- Казахте, че е имало атака.

- Един стригой нападнал Джордан и екипа му в храма.

Ерин стана и отиде до подноса. Не я свърташе на едно място. Наля си кафе и си напомни, че Джордан е добре.

„И все пак...“

Обгърна чашата с длани, за да ги стопли, и се обърна към Бернар.

- Нападателят от тези суперстригои ли е бил?

- Така изглежда. Добрата новина е, че другите пренасят тялото му в Рим за изследване. Може да научим нещо от останките му.

- Кога? - рязко попита тя. Изгаряше от желание да види Джордан, да се увери, че е добре.

- Би трябвало да са тук до един час. Но освен това са открили в залата и нещо друго, за което не искаха да говорят по телефона. Джордан каза, че иска първо вие да го видите. - Кардиналът изглеждаше раздразнен, че някой спестява информация от него. - Смята, че можете да го разпознаете, защото, както непреклонно заяви, вие сте Жената на Познанието.

Ерин отпи глътка кафе и остави топлината му да пропъди остатъчния мраз от паниката ѝ. Оценяваше увереността на Джордан, но се надяваше да не е заблуда. Нямаше представа какво носят от Куме и затова се замисли върху мистерията с липсващото тяло на Леополд и се върна към загадъчното твърдение на Бернар.

„Нещо си е прокопало път от онзи храм“.

19:02

Рим, Италия

Легион се плъзна покрай високата стена в сърцето на Рим. Придържаше се в сянката - макар че слънцето бе потънало зад хоризонта, улиците все още светлееха. Като допълнителна предпазна мярка придърпа плътно качулката си, тъй като в едно нещо нямаше съмнение.

„Никой не може да погледне лицето ми и да не познае славата ми“.

И все пак толкова много неща оставаха неизвестни.

Това трябваше да престане.

Съсъдът му, онзи на име Леополд, се оказа ценен. От трептящия пламък, който още светеше в мрака на съществото му, Легион бе научил повече за пророчеството и онези, които стояха между него и дълга му.

Думите на откровението отекваха в него с всяка крачка.

„Тримата заедно трябва да се изправят пред последната си задача. Оковите на Луцифер са скъсани и неговият Потир си остава изгубен. Нужна е светлината и на тримата, за да бъде изкован Потирът наново и да го прогони обратно във вечния му мрак“.

Представи си така наречения Воин на Човека със сините му очи и изсечените черти. Воинът излъчваше сила и беше истинско олицетворение на мъжествеността.

Докато вървеше покрай високата стена, някаква голяма машина профуча по улицата покрай него, като вдигаше боклуците във въздуха и бълваше зловонни газове. От спомените на Леополд той знаеше, че машината се нарича бус. Но се върна към собствените си спомени. Като паднал ангел той беше прекарал безброй години, бродейки по тази градина на света, много преди човекът да започне да я тъпче. Там, където някога бе имало диви неща, човекът бе облякъл земята с изкуствен камък. Там, където под синьото небе бяха пели потоци, сега имаше мръсотия - както във водата, така и във въздуха.